Прочетен: 5146 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2022 23:12
ПРЕД отговорната Ми съвест в миналото често е възниквал Въпроса: “Да трия ли наглия просташки коментар или да го оставя читав, та читателите да се накефят и насладят над безграничната наглост на коментанта ?”
В този аспект съм изпитвал и известни съмнения относно този така експлоатиран феномен : СЪВЕСТТА ?
От юношеството Ми в паметта Ми се е промъкнал един впечатлителен показателен инцидент , разказван колоритно от бургаския феномен ПЕШО ПАНДЕРА (нищо общо с Бандера, разбира се).
Пешо като млад гларус от отминалите славни години!!
А ето и дословния разказ на известния регионален философ, изложен авторитетно пред любопитни любознателни летовници срещу известна неформална почерпка :
“Вървя си аз по брега, бризът ми повява косите по главата и космите по гърдите, чайките и гларусите впечатлително кряскат призивно, а морските вълни кротко и смирено погалвят нозете ми.
И изведнъж чувам горък плач: МОМИЧЕ ! Седнало на пясъка и реве, та се къса.
Питам го : Защо плачеш така горко, момиче ? “
( Б.А. Момичето се оказва чужденка, но Пешо Пандера владее необозрима поредица езици, както европейски, така и други, така че общуването с чужденки не представлява никакъв съществен проблем за него. По понятни причини не изброявам езиците с цел да не досадя на Читателя.)
Та момичето през плач споделя и обяснява, че влязло в морето да поцапа из водата , но златният медальон на вратлето й се откъснал и паднал във водата, откъдето горкото момиче, колкото и да се пробвало, не можало да го намери и извади , защото вълните вдигали на всичко отгоре и пясък, и водорасли и т.н., та с една дума медальонът пропаднал !
Пешо рекъл (на съответния език) : “ Не плачи, миличка ! Сега ще го намерим този пуст медальон !”
Свалил си потника, разкършил мускулатурата , поел няколко кубика въздух и се бухнал във водата. Дълбочината била немалка, но Пешо като опитен бургаски плувец заплувал надолу към дъното- санким гмурнал се (в оригинал : ДАЛДИСАЛ.)
По-нататък разказът описва обилно дънната обстановка: пясък, някой и друг камък, мидички, раци (тогава още нямало рапани) и пр. морски дарове и красоти. И както си далдисва Пешо и оглежда насам-натам, нещо проблясва пред очите му. Поглежда: златен медальон, с верижка- точно по описанието на потърпевшата !
Разказът продължава така : “Седнах си аз на дъното пред медальона, гледам го, радвам му се и започнах да мисля. Медальонът сто процента е нейния и посягам да го вдигна, за да й го върна. Но в този момент един вътрешен глас се обажда и ми казва изрично : “ Не й го връщай !”. Аз продължавам да умувам и размишлявам дали да й го връщам или не. Голяма борба беше ! Та питам гласа кой е, та да ми дава акъли какво да правя. Не казва- вътрешен глас бил ! Половин час седях на дъното в дълбок размисъл. Накрая СЪВЕСТТА надделя !”
Заинтригуваните летовници, останали в нетърпеливо очакване на развръзката на фабулата, аджамийски задавали логичния въпрос : какъв все пак накрая е финала. Оказало се, че вътрешният глас бил на СЪВЕСТТА му и накрая съвестта надделяла-
Не върнал медальона на момичето !
Тук идва мястото на резонния въпрос- да трия ли или да оставя недокоснати наклепаните простотии ? И тогава се обажда вътрешния Ми глас и процежда заканително : ТРИЙ !
Но съвестта МИ заработва : та някой комплексиран тъпанар е проявил интерес, вложил време и т.н. Човекът, макар и тъпанар, е много вероятно да страда от когнитивна дисфункция и простотията е неговия ментален преференциален кръгозор в блатистата вонлива нечистотия на неговите хилавички идеали. Тогава защо да трия и да го лишавам от неговите въжделения да се въргаля възторжено в собствените си изпра@нения, които смислено би могъл да трансформира в по-възвишени продукти, като например фекални таблетки (от собствени източници) и за собствена консумация ? Проблемът прераства и се трансформира в екзистенциален и решението следва да се взема релевантно, пък и ноторно. И идва съвсем спонтанно : НЕ ТРИЙ КОМЕНТИТЕ (колкото и гнусни да са те) . (“Ресто ! Не струва !”).
Та така с тривалките . А накрая за десерт авангардно поетично изпълнение !
Поетично обръщение към коментаторите- мераклии за слава от известна блогова пуитеса:
“ Когато метнеш кал по някого да го оклепаш,
Не винаги ще свариш гадно го омаза.
Но свойта гага мърлява във всякой случай ще оплескаш
Така че за резил и за майтап да станеш -
гаранция ти давам !”
Български народни статистически поговорк...
Брайън Грийн никога не пропуска да ни из...
според мен триенето на коментар е като аборта – отнемаш възможността да види бял свят. И като се размислих, аз май съм против абортите, защото не трия коментари.
Научно обосновано си изтъкнал мотивите да не се трият коментарите. Трябва да се осланяме на науката, другото са глупави емоции.
Смятам че при такива коментари (гнусни, както се изразяваш), трябва да се процедира по правилото : С неговия коментар – по неговата глава. Тоест загребваш с кюрека лайното и го връщаш в устата му.
От вчера Землякът ме заврънкал да му отговоря на въпроса : Какво е общото между Уилям Джеферсън, Род Благоевич, Едвин Едуардс, Франк Баланс, Дон Сийгълман, Рей Нагин; О Джей Симпсън, Пол Маккартни, Кийфър Съдърланд; Фелисити Хъфман, Линдзи Лоън и Амбър Хърд?
Отговорих му така : Общото е, че всички те имат задници.
А той ми отвърна : А ти вагина.
Какво? Да трия обиждащият ме коментар. Не. Това ми дава възможност да кажа на Земляка, че е прост, което отдавна си го мисля. "Земляк, изпростяваш", отговорих му. Така че всеки коментар отваря възможности за познание. Ето, Землякът научи от мен една истина за себе си. И другите читатели също ще разберат, че е прост.
Но когато коментатор обиди друг коментатор в блога ми, задължително се намесвам в защита на обидения и строго предупреждавам простака.
Относно оплескването, за да не се оплескаш, ползвай кюрека.
Дет се вика - има коментар, има проблем, няма коментар - няма проблем. Иначе това със съвестта е кофти - моята е хипер, мега, гига досадна ;)
Този Бургаски тарикат, който е можел да затапи всеки, е известен като Пешо Пандира
Що се отнася до триенето, аз съм раздвоен
Разумният глас в мен казва ІТрий, без никаква милост! Този тиквеник се подиграва с труда ти, защото е сигурен ,че ти няма да направиш същото с него, но ти пък можеш да го триеш! И да го откажеш така от такъв мерак!
Гласът на съвестта казва, - Не го трий, той ще се осъзнае и ще се вразуми!
Това е успокоително, няма разум човечеца, затова го прави! Но, като го придобие, ще се коригира! Обикновено слушам втория глас но ,когато се отчая, че този тип ще се вразуми, слушам първия!
С удоволствие!
Лека нощ, приятелю!
Те се имат за велики!!!те могат,знаят и разбират всичко!!!
Трий тия нещастници и ги остави да разговарят сами със себе си...
Нека да се пържат в собственият си сос...
скоро ще им омръзне..
yorldissue iw69 grigorsimov.
Ще ги поздравя с пожеланието Зеленски да гледа внуци, когато Антихристът Путин се пържи в Ада.
Сторвам ти дълбок поклон за уникалният ти изказ!
Изкефи ме на макс. Особено финалът... (Y)
Аз пък си мисля, че всички коментари трябва да се оставят. Голяма част от тях направо крещят:"Не правете, като тях, да не ставате за смях!" А и са доказателство за интелектуалния багаж на написалите ги и предупреждение, да не си губят времето потребителите да им отговарят.
Пак ще прибягна до мъдростта на баба ми, която казваше:"На рЕдко л@йно камИк не 'Фърляй! Ке те оплиска, а много мирише!"
Бъди здрав!
Според мен триеш не триеш, Горе не можеш да изтриеш. Крайната спирка, когато всеки ще си яде попарата, която е готвил.
За това заслужаваш Нобел, но и това е само една наградка. Подобна на тези, които давам на кученцето като го разхождам, да върви по "правия" път. То си търси неговия път.
:)))
Според мен триеш не триеш, Горе не можеш да изтриеш. Крайната спирка, когато всеки ще си яде попарата, която е готвил.
За това заслужаваш Нобел, но и това е само една наградка. Подобна на тези, които давам на кученцето като го разхождам, да върви по "правия" път. То си търси неговия път.
:)))
Тато ,не ми дреми в блога цял ден.Измий си зъбите,подстрижи се облечи жълтия абитуриентски костюм и отиди на интервю за работа.
Чистач на входове на блокове.
Поради психичното ти заболяване, не може да работиш друго.
Такъв е редът!
P.S. С поздрав най-сърдечен,
Твой приятел вечен!
Такъв е редът!
P.S. С поздрав най-сърдечен,
Твой приятел вечен!
К.8 според мен е за кривобарската канализация, но е целесъобразно да се запази да се знае до къде може да стигне падението на човешката мисла.
:)))
В последно време Ми се налага само инцидентно посещаване на платформата.
Такъв е редът!
P.S. С поздрав най-сърдечен,
Твой приятел вечен!
тато ,стига ръси простотии от поредният си клониран блог.
хващай се на работа.
стига дрема в блога,кат кон на празни ясли