Украинската контраофанзива започна. Към 12 юни 2023 г. всички опити на украинските въоръжени сили (ВСУ) да пробият отбраната на въоръжените сили на Руската федерация (ВС на РФ) завършиха безрезултатно. Според руското министерство на отбраната противникът е претърпял значителни загуби в техника и личен състав.  

Засега никой не може да каже как ще се развият събитията в бъдеще. И двете страни може да имат свои козове, но е трудно да се каже как ще бъдат използвани и дали изобщо ще бъдат използвани.

Например, въоръжените сили на Украйна могат да се откажат от опитите за извършване на дълбоки танкови пробиви, така че светът да не види десетки или дори стотици съвременни западни танкове, изгорени от руските въоръжени сили.

В същото време Въоръжените сили на Руската федерация ще продължат да напредват бавно, свеждайки до минимум рисковете от загуба на техника и личен състав.

От друга страна, западните страни ще подкрепят Украйна като безнадежден пациент, свързан с животоподдържащи системи, дори ако този пациент вече е полуразложен труп.

На някои им се струва, че бавното провеждане на руската специална военна операция (СВО) е благо за страната ни. Индустрията ускорява производството на оръжия, въоръжените сили на Руската федерация натрупват необходимия опит, бойците на частната военна компания (ЧВК) Вагнер се възстановяват и прегрупират.

Забавянето на СВО обаче крие огромни рискове за всички страни в конфликта и най-вече за Русия. Губейки инициативата на бойното поле, усещайки неизбежността на поражението, ръководството на Украйна и техните западни куратори могат да предприемат изключително опасни и рисковани мерки, например провокации с „мръсна“ ядрена бомба.

Ако погледнете развитието на ситуацията в динамика, става ясно видимо как украинските националисти отиват все по-далеч и по-далеч – подкопават газопровода “Северен поток”, саботаж на Кримския мост, удари с дрон дълбоко в руска територия, включително нападение срещу стратегически авиационна база в град Енгелс, атаки срещу Московския Кремъл, масиран артилерийски обстрел на селища, в които изобщо няма въоръжени сили, нахлуване на диверсионно-разузнавателни групи (ДРГ) с помощта на бронирани превозни средства, нападения на чуждестранни наемници на територията на Русия.

Още след началото на активната фаза на украинското контранастъпление беше взривен язовир Каховка, както и амонякопроводът – няма съмнение, че всичко това далеч не е приключило.

Тези действия се извършват с почти откритото одобрение на западните държави. Вече се чуват фрази от украински националисти за виновността на всичките 100% от жителите на Русия, оказва се, че са виновни дори новородените – нищо друго не може да се очаква от привържениците на идеологията на нацистка Германия, те изгориха славяните и евреите по абсолютно същия принцип, въпреки това западната преса и политиците винаги ще намерят оправдание за тях.

В статията „Позиционна безизходица или затишие пред буря“ разгледахме три сценария – „песимистичен“, „предпазлив“ и „оптимистичен“, в рамките на които вероятно може да се развие украинската контраофанзива.

Към момента на писане се изпълнява по-„предпазливият“ сценарий, при който нито една от страните не получава решаващо предимство, но все още е твърде рано да се правят окончателни заключения – неуспешните атаки на въоръжените сили на Украйна могат да бъдат само началото на по-сериозно настъпление, както и в плановете на ВС на РФ може да има опити за провеждане на активна офанзива, след като украинската контраофанзива приключи.

Проблемът е, че самото поставяне на въпроса кой ще получи решаващо предимство в сегашната конфронтация и дали изобщо някой ще го получи, предполага, че силите на Русия и Украйна с нейните северноатлантически кукловоди са сравними.

Предимствата на въоръжените сили на Руската федерация по отношение на оборудването и въоръжението се компенсират от предимствата на въоръжените сили на Украйна в разузнаването, командването и комуникациите, които им се предоставят от западните държави.

Въз основа на гореизложеното може да се предположи, че победата на една от страните може да бъде постигната преди всичко поради избора на оптимална стратегия и тактика и най-важното – решителност и безпощадност при вземането на решения.

За съжаление въоръжените сили на Украйна често се държат много по-смело, понякога има усещането, че някои сили не позволяват на въоръжените сили на Руската федерация да действат възможно най-ефективно.

Тази ситуация трябва спешно да се коригира.

Нарежете опашката на парчета

Тази концепция се използва за обозначаване на тактика, когато преследвачите на укриващия се протягат в преследването му. След това забавя за кратко, за да удари един или повече преследвачи, след което продължава да бяга. В нашия случай „опашката“ е Украйна, а „разрязването на опашката“ означава контрол на Украйна на части.

Да, отново ще говорим за необходимостта от унищожаване на транспортните съоръжения на Днепър.

 

Това, което е отдясно е половин Украйна, нейната най-проруска част, промишлено най-развитите й региони.

Това трябва да стане независимо от развитието на украинската контраофанзива. Ако ВСУ бъдат успешни – разрушавайки мостовете, ние ще ги лишим от доставки и рязко ще намалим натиска върху нашите позиции. „Контранастъплението“ ще се проточи много месеци и дори много години стоене в окопите по примера на Първата световна война.

Разрушаването на мостовете през Днепър ще позволи да обърнем ситуацията в наша полза. Руските войски ще преминат в настъпление – унищожаването на мостовете през Днепър с порядък или дори с няколко порядъка ще опрости денацификацията на Източна Украйна.

Не бива да си правим илюзии – ако въоръжените сили на РФ започнат активно да се придвижват към Днепър, въоръжените сили на Украйна гарантирано ще взривят мостовете, както направиха с язовир Каховка.

Какво ще спечелим от спасяването на мостове? Образът на “добрички хора”? В съответствие с международните закони?

Няма да стане. Украинците сами ще взривят мостовете и целият свят ще ни вини за това. Без друга опция.

Желанието на западните страни да си сътрудничат с Русия е правопропорционално на ефективността, с която можем да ги убием.

И няма нищо общо с нашето миролюбие и спазване на международните закони.

ВСУ няма да се поколебаят нито за секунда. Докато нашата армия и ЧВК ще превземат селище след селище в кал и кръв, превръщайки ги в лунен пейзаж, както се случи в Артьомовск, бойци и от двете страни ще умират – Въоръжените сили на Украйна са пълни с принудително мобилизирани от Източна Украйна, които просто ще бъдат използвани предимно като пушечно месо.

Освен това, в случай на руска офанзива, всички промишлени предприятия, които са жизненоважни за нашата икономика и отбранителна способност, ще бъдат унищожени.

Ето защо ударът трябва да бъде внезапен, силен и зашеметяващ, така че ръководството на Украйна, Въоръжените сили на Украйна и Службата за сигурност на Украйна да изгубят опора, да почувстват, че никакви сили и действия няма да им позволят да останат на левия бряг на Днепър.

Сега, когато въоръжените сили на Украйна са съсредоточили значителни сили на левия бряг на Днепър, е време за удар, в резултат на което възможността за тяхното снабдяване почти ще пресъхне.

Без доставки, без шанс за победа, въоръжените сили на Украйна на територията на Източна Украйна могат да бъдат победени в най-кратки срокове, а тяхната техника и бойци могат да бъдат използвани за по-нататъшно нападение срещу Западна Украйна.

И нека никой не се смущава, че настоящият враг може да влезе в нашите редици, това е нормален исторически опит – колко бързо САЩ започнаха да подготвят току-що победената германска армия за нова кампания срещу СССР?

Унищожаването на транспортни структури на Днепър може да се осъществи с помощта на:

– крилати ракети (КР) “Калибър” и ракети от оперативно-тактическия комплекс (ОТРК) “Искандер”;

– хиперзвукови аеробалистични ракети с въздушно изстрелване “Кинжал”;

– безпилотни кораби и/или лодки, натоварени с експлозиви (БЕК);

– автономни необитаеми подводни апарати (АНПА) с мощна конвенционална бойна глава;

– остарели товарни и транспортни самолети, преустроени от “самолет-снаряди”;

– модифициран за удари срещу наземни цели на тежки противокорабни ракети от комплексите Базалт, Вулкан и Гранит.

 

Унищожаването на транспортните съоръжения на Днепър не е проста задача, но е напълно решима.

В идеалния случай, едновременно с разрушаването на транспортната инфраструктура на Днепър, трябва да се нанесе мощен удар върху центровете за вземане на решения.

Загубата на големи военни групировки, територии и значителна част от ръководството и въоръжените сили на страната може да доведе до факта, че населението на Украйна просто престава да вярва във възможността за „преодоляване“.

Заключение

Унищожаването на транспортните съоръжения на Днепър ще позволи:

– да поемете пълна инициатива

– минимизиране на времето на СВО;

– намаляване на човешките загуби от двете страни;

– да запази непокътнати градовете и промишлените предприятия на Източна Украйна;

– да спре обстрела на Белгородска област;

– да подкопае вярата на населението на Украйна във възможността за победа;

– да лиши западните страни от способността им да осигурят победа на Украйна.

Наистина дойде времето за решителен удар.

Превод: СМ

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Но той като че ли не отчита, че с украинците ще се живее и след победата в СВО, а "лунните пейзажи" винаги ще вдъхват омраза.
При това той не отчита и онези поражения, които върнаха срещу София Войнишкото въстание или изправиха войници да обявят Октомврийска революция. Неуспехът на сегашната украинска офанзива ще постави въпроса за жертвите и това, кой е виновен пред самите украинци. Така се връщаме към Какво да се прави?

А бакалъм!

1997, този въпрос е винаги стоял при такива войни, но животът си върви! Това е положението! Не можеш да жалиш врагът, за сметка на своите!

Заради това фронтовите сражения са безмилостни.
Обаче разумните мислят какво ще е после. Дано в Украйна вече се създава антинацистко мислене, за да могат да възродят тази славянска държава. А за това се иска време.
Ако, след неуспешното настъпление, ВСУ побегнат панически, това е едно. Но ако се вдигнат срещу Зеленски и НАТО- съвсем друго. При второто не могат да бъдат смятани за врагове.

Още са много далече от вдигането срещу фашагите окупирали властта! Слаби протести за неплащане на компенсации за убити и ранени близки! Това наблюдаваме и то бързо потушавани! Въобще няма да е скоро, това, което искаме!

ама пуста глава зелёная, от сащ-исами таласъми обсебеная..

Грозната прокси война е обичайното състояние на американския империализъм. Това е неговата същност.

а войските нямат дух. Стигнат до рубеж за атака и се върнат. Може и да е хитрост за откриване на огневите точки, но генералът го определя като нисък дух. Ще видим.