Работнически стачки и огнени бунтове доминират във френските новини след имперското решение на крал Макрон да повиши възрастта за пенсиониране на нацията без гласуване от парламента. В отговор на спираловидната инфлация германските транспортни работници затвориха страната в понеделник в една от най-големите европейски стачки от десетилетия
В Нидерландия нова антиглобалистка, про-фермерска политическа партия, която се бори срещу обсебената от изменението на климата програма на Световния икономически форум за „Голямото пренастройване“, току-що доминираше на холандските избори. В „неподчинение на елитите“ италианците избраха Джорджия Мелони да освободи нацията от подчинение на Брюксел и „да защити Бог, страната и семейството“.И тъй като левите протестиращи в Израел заплашват с гражданска война, премиерът Нетаняху беше принуден временно да спре усилията си за реформиране на мощната съдебна система на нацията, която работи до голяма степен без конкуриращи се проверки и баланси. Очевидно революцията витае във въздуха.
Ако сте мислили, че запалителният политически смут заплашва да избухне само в Съединените щати тези дни, тогава сте пропуснали нарастващите протестни движения в целия колективен Запад.
От закъснялата реакция срещу правителствената COVID тирания в Нова Зеландия и Австралия до проникващата враждебност в целия европейски континент, произтичаща от несбъднатите мечти на управляващата класа „Изградете отново по-добре“, санкционираната от държавата нелегална имиграция и скъпата инфлация, предизвикана от „зелена“ енергия, има буре с барут на народното негодувание срещу управляващите власти само на една искра от експлозия, променяща историята.
Ако трябва да се диагностицира източникът на този сливащ революционен плам възможно най-кратко, две думи идват на ум: надменност на правителството.
Западните правителства днес са се ангажирали с разширяване на централизирана власт и глобални институции, като същевременно отхвърлят опасенията на отделните нации и виковете на обществото, техните желания и нужди да бъдат чути. Вместо да си припомнят уроците от две катастрофални световни войни, които демонстрираха, наред с други неща, опасните последици от прославянето на империята за сметка на зачитането на личните свободи, западните нации отново галопират към подновена ера на народна конфронтация и бунт.
Далеч от заблудите на мечтателните интернационалисти и последователи на Голямата Държава, които вярват, че „добрите намерения“ и отдадеността на „обществената служба“ ще генерират политически решения, които култивират „напредък“ за „по-голямото благо“, правителствените агенти винаги ще действат, за да защитават и разширяват
своите собствени правомощия, без да вземат предвид пагубните ефекти, които тези действия могат да имат върху хората. Само когато рисковете от обществено обвинение и отговорност надвишават привличането на нова власт, правителствените агенти ще смекчат това, което иначе е постоянният им стремеж да откраднат свободи от хората за лична изгода. Правителствените хулигани използват страха, за да разширят контрола и използват контрола, за да държат обществото в постоянно състояние на страх.
Просто погледнете политически токсичните скандали в Обединеното кралство около разкритията, че високопоставени служители постоянно са нарушавали „правилата на COVID“, за да купонясват и играят помежду си. Скандалът не е в това, че правителствените администратори наложиха безсмислени и вредни разпореждания, които унищожиха животи и поминък; работата е в това, че те бяха хванати в доказателство на това, че правителствените агенти са лишени от “добри намерения” и не се интересуват от “обществени услуги”. Разпорежданията за COVID бяха измама за разширяване на незаконния правителствен контрол, но успешното повторно използване на тази измама отново и отново зависи от официалното двуличие, което остава скрито в сенките.„ Правителството, дори в най-доброто си състояние“, както мъдро забелязва Томас Пейн, „е само необходимо зло; в най-лошото си състояние е непоносимо зло“.Западните правителства като правило вече не учат младите ученици на тази безценна истина.
Може би най-опасно за стабилността на Запада е категоричният отказ на правителствата да приемат каквато и да е отчетност.
Обикновените граждани не са упълномощили централните банки да печатат пари и да манипулират пазарите, така че да създадат тиктакаща финансова бомба със закъснител, която почти сигурно ще отприщи най-тежката икономическа депресия в света – правителствата го направиха. Обикновените граждани не са харчили средства на данъкоплатците за програми за биологични оръжия, които може да са довели или да не са довели до изпускане на COVID от китайска лаборатория – правителствата го направиха. Обикновените граждани не се отказаха от здравия разум, научния метод и разбирането на медицинската етика на ниво начално училище, за да наложат драконовски блокировки, масово наблюдение и принудителни експериментални инжекции в глобален мащаб – правителствата го направиха. Обикновените граждани не избраха бизнесите им да бъдат затворени и средствата за препитание да бъдат унищожени – правителствата го направиха. Обикновените граждани не избраха да изкормят западните икономики в името на „науката“ – правителствата го направиха. Обикновените граждани не избраха най-големите социални програми и програми за стимулиране в световната история, нито безпрецедентните нива на инфлация, които бяха очевидната последица – направиха го правителствата. И обикновените граждани със сигурност не са избрали западните помощници на Световния икономически форум да заграбят земеделска земя, да забранят добива на въглеводороди и да наложат строги въглеродни ограничения, които логично отприщиха скок на цените на храните и горивата, икономическата несигурност и изчерпаните спестявания – тази обречена на провал стратегия е плод на въображението на Клаус Шваб и неговата весела банда подпалвачи. И въпреки това, от COVID до срива на валутата, западните държави настояват за това, за да избягат от вината.
Естественият резултат от толкова много злоупотреби на западните правителства, съчетани с толкова много лично нещастие за обикновените западняци, е възходът на съпротивителните движения, които отказват да изчезнат.
Ако компетентни лидери бяха начело, те щяха да разберат, че предупредителните сирени гърмят. Вместо това лидерите на Запада без съмнение ще удвоят усилията си.
Масови движения за национално самоопределение предшестваха и последваха двете световни войни, така че не трябва да е изненада, че стотици милиони западни граждани отново се противопоставят на своите правителства, точно когато САЩ и НАТО, Русия и Китай заплашват да започне трета. Нещо налага да се замислим за историята на миналия век, нали? Дали глобалните войни естествено възникват по време на засилени национални търкания, или националните правителства, които се стремят да потушат обществени бунтове, намират полза в започването на световни войни?
Войната в Украйна изостри европейската енергийна криза, увеличи инфлацията, увеличи транснационалната миграция и предизвика нови културни сблъсъци.
Настояването на САЩ и НАТО за водене на прокси война с Русия до нейните териториални граници отново разпали заплахата от ядрен пожар. Решенията на ООН, МВФ, ЕС и Банката за международни разплащания да използват правните и финансови институции на скъпоценния „базиран на правила международен ред“ на САЩ като инструменти за провеждане на хибридна война срещу икономиката на Русия, имаха каскаден бумеранг ефект по целия свят, тъй като развиващите се нации, които не желаят да бъдат оставени на милостта на западното господство, търсят алтернативни съюзи, пазарни отношения и финансови мрежи. И докато ЦРУ участва в информационна война, за да пренасочи вината за промишления саботаж на тръбопроводите за природен газ „Северен поток“, свързващ Русия и Германия, към украински експерти по експлозиви, в целия свят е почти общоприето, че режимът на Байдън е унищожил критична инфраструктура, която е собственост на само на Русия, но и на Германия и други съюзници в НАТО.
Може би най-притеснителното за западните правителства е, че изборът им да въведат баланс на границата на война с Русия – докато Китай говори по-нагло за завладяването на Тайван, а китайското икономическо влияние в Близкия изток, Африка и Южна Америка расте – остави САЩ-НАТО в стратегически уязвимата позиция на битка с двама смъртоносни врагове наведнъж. Изоставяйки – поради небрежност или високомерие – половинвековна външна политика, насочена към предотвратяване на обединяването на силите на комунистически Китай и силна Русия, Западът вместо това предприе една след друга грешни стъпки през последните две години, за да гарантира, че бившите противници ще се превърнат в обвързани съюзници за поне следващото поколение.
Това, от което обикновените западняци наистина се нуждаят, е алтернатива на Китай-Русия-WEF, където могат да се отделят от тираничния правителствен контрол и да изковат нов път, посветен на личната свобода, частната собственост, религиозната толерантност, свободата на словото, свободните пазари, ограниченото регулиране и зачитането на
семейството. Твърде много уморени, поразени западняци сега смятат тези основни права за недостъпни. Буретата с барут и искрите обаче имат тенденцията да променят посоката на историята.
Автор: J.B. Shurk
Източник: americanthinker.com/
