Прочетен: 831 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2020 17:19
За удобстнво на читателя ще повторя КРАТКАТА първа част, леко редактирана:
Само 9 (девет) години след Освобождението един младеж, НЕнавършил нужните за депутат 40 години, вече е председател на народното събрание, а на 33 през 1887-ма става и министър-председател. Изключително амбициозен и пословично Н Е У Д А Ч Е Н революционен и държавен деец. Дарбата му е голямата уста и УБЕДИТЕЛНОСТ пред мнозинството депутати. Делата му са жалки, освен когато става дума да използва държавната власт и АРМИЯТА за разправа с ония, които не мислят като него. Той без колебание бие и убива българи като че са военни врагове, може би защото е монголоид. Не зная какво влияние му оказва масонството.
Стамболов до днес се води за революционер, защото участва в работата на Революционния комитет в Румъния. Със споменатата амбиция и убедителност, 21-годишен през 1875-та е изпратен да организира Старозагорското въстание. Там не пуква пушка. Следващата година е апостол на Великотърновския окръг. И там не пуква пушка. През Освободителната война, докато връстниците му се бият на Шипка, той търгува с храни за армията и пише дописки до Петербург.
След Освобождението влиза незаконно в Учредителното Събрание, цели 15 години преди да навърши минимално необходимите 40 години. За такъв подвиг едва ли са били достатъчни собствените му качества и приятелството с Ботев. Трябва да е имал поне двама-трима авторитетни поддържници (масони?).
След разрива между княз Батемберг и Александър ІІІ и преврата на "русофилите", Стамболов организира контрапреврата и връща Батемберг. Последният обаче зад гърба му прави неуспешен опит за сдобряване с руския император и абдикира. Стамболов се оказва с власт по-голяма от княжеската. И проявява ГЛАВНОТО си качество на политик и държавник - абсолютната РУСОФОБИЯ, която го води в Истанбул, да преговаря със Султана за... дуална турско-българска държава, нещо като Австроунгария. Което на практика би означавало ОТМЯНА на резултатите от Руско-турската война и Освобождението. Каква „дуалност” между империя на ТРИ континента и три милиона довчерашна рая? Султанът разбира, че идеята не е консултирана с никоя от великите сили, и отказва.
Следва продължението:
Стефчо тръгва да търси нов княз. И намира Фердинанд, австрийски младши офицер. По-късно сам оценява, че това е грешка която народът няма да му прости. За народа е прав, но днешните психо-десни не само му прощават, но го издигат като свое знаме. Защото са влюбени в русофобския Запад и неговата цитадела – САЩ. За които Стамболовата политика е ИЗГОДНА. За нас тая политика донесе две национални катастрофи и ни изправи на прага на третата, най-страшната, от която я спасиха през септември 1944-та ония, които Стамболов и неговите последователи биеха и избиваха.
Да отворим скоба за т.н. „русофили”.
Българите в дните на Освобождението, особено в районите засегнати от турските зверства през 1876-7-ма, са опиянени от щастие и ОБОЖАВАТ освободителите. Те до вчера са били под ятагана! (Някои РЕДКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ на хладно посрещане, сега се преувеличават от русофобите). И за първи път виждат ХРИСТИЯНСКА войска, която говори БЛИЗЪК до техния език. Генерал Карцов пише за посрещането в Сопот, градът на Вазов, че хората като деца плачат и се смеят едновременно от щастие. Те само месеци по-рано са преживели „страшното”, клането, при което загива и бащата на Вазов!
Ето коренът на „русофилството” на Вазов. Слагам го в кавички, защото тогава НЯМА РУСОФОБИ и думата „русофил” е НЕПОЗНАТА. Тя се появява по-късно, като АНТИТЕЗА на Стамболовата русофобия. А Н Т И Т Е З А на една НЕБЛАГОДАРНОСТ, чужда на нашия народ до днес.
А вчера едно водещо журнале няколко пъти попита човек от движението „Русофили” родолюбива ли е ОБИЧТА към чужда държава. Фаща се за гръцката дума „филия”, журналето, сигурно слушалката му напомни няколко пъти. А „русофилите”, като Вазов, винаги са били първи родолюбци. Никой русофоб не е възпял България като Вазов. И капитан Петко войвода е „русофил”, но вместо да си живее живота в имението подарено му от руския император, го продава и се връща в България, където загива по заповед на Стамболов. А е можел да се скрие в руското посолство и да отиде в Русия.
Вазов и Капитан Петко Войвода са предатели и черни души за русофобите!!! Както и възрожденският деец и писател поп Минчо Кънчев, автор на знаменитата "Видрица", заточеник в Диарбекир след април 1876-та. Попът който през турско се е движил въоръжен но без охрана, при Стамболов се налага да си наеме „гавазин”, щото селото вече е разделено от смъртна омраза.
По кръчмите се четат бесни стамболовистки вестници и читателите им побесняват. Пияни жени, привърженички на Стамболов, играят хоро по кръстопътищата и черпят с вино само „съпартийки”. В селото пристигат войници, осведомяват се кои са русофилите, секат от гората прави сопи и започва бой публично и на голо. Как да не побеснеят зрителите!?!? ТОВА Е НАЧАЛОТО на нашата 133 годишна, до днес, ГРАЖДАНСКА ВОЙНА! Мерзко начало, поставено от бонапартиста-неудачник Стамболов. Знаме до днес на нашите психо-десни.
Първата национална катастрофа може да бъде извъртана и усуквана така, че да се замъгли вината на Фердинанд, доведен от Стамболов. Не е широко известно нещо ВАЖНО за Балканската Война. България провежда почти 100% мобилизация, с което пред очите на всички воюващи остава БЕЗ СТРАТЕГИЧЕСКИ РЕЗЕРВ. Тоя риск обаче се оправдава он нечуваните и блестящи победи, над които най-ярко блести превземането на непревземаемия Одрин.
Става ново чудо, само 26 години след чудото на Сръбско-българската война. И враговете, и съюзниците повярват в Божията благословия на България и предлагат блестящи условия за мирен договор. Без оная част от Македония, в която НАИСТИНА има доста гръцко и турско население. И тук идва фаталната грашка, която е невъзможна без решителното мнение на монарха. България, без стратегически резерви, рискува да воюва с ВСИЧКИ съседи. Хазарт кобургски. Фердинанд с лекота залага това което е получил ДАРОМ, заради мечтата си да влезе триумфално в Константинопол и в Света София. (Нещо, което европейската преса наистина обсъжда и НЕ ИЗКЛЮЧВА, толкова са били неочаквани и блестящи военните подвизи!)
Но НИКОЯ от великите сили няма интерес от ЕДНА НОВА ИМПЕРИЯ със столица Константинопол!!! И те намират начини да окуражат съседите на България за общо настъпление ОТ ЧЕТИРИ СТРАНИ.
И става погромът. Турция прогонва българите от източна Тракия, румънски войски стигат до София без съпротива и откъсват южна Добруджа, Гърция и Сърбия също откъсват нови земи. Българите са покрусени, но духът им още не е убит. За целта са нужни още една-две катастрофи.
Втората катастрофа блести още по-силно и неопровержимо с престъпния хазарт на Кобурга, вече успял да укрепи властта си достатъчно за да ни въвлече в БЕЗНАДЕЖДНАТА война на „централните сили”. А тогава, за разлика от преди 30 години до сега, България ИМА ИЗБОР и е канена и от двете страни. И изборът на Фердинанд, който пък е избор на Стамболов, има ГЛОБАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ, освен че пречупва крилете на националния полет. Това пречупване е овенчано с проклетата пословица "Няма вече балами, избиха ги на фронта"!
Пламенните родолюбци готови на саможертва, вече изглеждат БАЛАМИ.!!!!!
Така се появява Андрешко!!! Той не е национален герой, а жертва на националните катастрофи!!!
Следва.