РЕКИТЕ ЕЗЕРАТА И ЯЗОВИРИТЕ СА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

но, по райони - са общинска собственост, отдадена за временно ползване на концесия.

Това обстоятелство, обаче не лишава от правото на община или държавата да се грижи за опазването им чисти от наноси и боклуци и за предотвратяване на наводнения.


За това е необходимо общините, които стопанисват тези водоеми да издигнат ДИГИ или каменни прегради, засаждането на дървета също е една преграда срещу наводнения и свлачища, за да спрат преливането на реките, езерата и язовирите. Това право да пазят нашите водоеми имат и ВИК - стопаните им.

Равномерното "изпускане" на язовирите, може да предизвика и намаляване на водоема, а когато през лятото се случат сушави месеци без валежи, нивото им спада драстично и всеки литър вода допълнително е ценен.


Ако имаше начин тези "излишни" количества от тези водоеми да се складират по някакъв начи като резерви при суши, сигурно е че държавата, концесионерите и общините ще направят всичко по силите си за да я запазят като резерва. Така са постъпвали преди време РИМЛЯНИТЕ. Имали са си резервни канали и площи, където излишната вода се складира за напояване на земеделските земи, като безплатна помощ. Тази резерва не се е заплащала от земеделците, защото се е смятала за "излишна" по време на обилните валежи - което пък е природното бедствие, принудило стотици от населението да мигрират по места където няма такива катаклизми.