Томаш Чукерник е автор на книгата „20 г. в ЕС. Баланс на членството“, в която изчислява ползите и загубите за Полша, след като се присъедини към Евросъюза. Анализът му е в дългосрочен план и показва икономическите последици от членството на страната му. В интервю за Mysl Polska той представя основните изводи от изследването си:

– Издадохте книгата „Двадесет години в ЕС. Баланс на членството.“ Какъв е резултатът, защото по-голямата част от полското обществено мнение е убедено в ползите от нашето членство?

– Политици и журналисти представят всички субсидии от ЕС, които Полша е получила, от една страна, и полския принос, от друга, като баланс на членството на Полша в Европейския съюз. През тези 20 години излиза горе-долу все едно Полша е платила 1 злота и е получила 3 злоти. За съжаление, това е само един от възможните баланси и този, който е от малко значение.

Балансът на субсидиите и вноските на дългосрочна основа е само 2% от полския БВП. Това не са пари, които биха могли да бъдат от съществено значение за икономическото развитие. Нещо повече. Първо, те генерират допълнителни, ненужни разходи както по време на изразходването на тези пари, така и при последващата поддръжка на изградените съоръжения.

Второ, те са един вид вреден държавен интервенционизъм, според фалшивия принцип, че длъжностното лице знае по-добре от собственика за какво да харчи парите си.

Трето, те се използват за изнудване от страна на Европейската комисия, което е наблюдавано многократно както в случая с правителството на партията “Право и справедливост“, така и с правителството на Виктор Орбан.

От друга страна, в книгата си представям цяла гама от баланси, засягащи различни области на икономиката, публичните финанси и емиграцията: баланса на търговията със стоки и услуги, баланса на инвестициите, въпроса за зависимостта от чуждестранен капитал и трансферите на пари в чужбина от чуждестранни корпорации или загубите, свързани с емиграцията на поляците. Най-важен обаче е балансът, който от една страна показва ползите от общия пазар за полския, а от друга – загубите, свързани с необходимостта от прилагане на регламентите на ЕС.

– Може би е имало някакви ползи от членството ни в първите, да речем, 10-15 години, но сега това време изтича, защото ЕС вече се превръща де факто в бюрократичен гигант, спъващ инициативата и свободата?

– Европейският съюз беше бюрократичен гигант още през 2004 г., когато се присъединихме към него. Но всъщност, тъй като Брюксел постепенно все повече се намесва в икономиката чрез нови и по-абсурдни стратегии, планове и регулации, ситуацията се влошава всяка година.

Много показателен пример е въвеждането на ETS, т.е. задължителното закупуване на разрешителни за въглеродни емисии. Ситуацията обаче бързо ще се влоши с прилагането на политиката на „Европейската зелена сделка“ – под претекст за изменението на климата. На този етап можем да сме сигурни, че печалбите от членството са по-малко. Имам предвид финансови печалби, но има и проблеми, които не могат лесно да се изчислят – загубата на свобода на избор и свобода като цяло. Това са всички разпоредби на „Зелената сделка“, забраняващи автомобили с вътрешно горене, котли на изкопаеми горива, газови печки, налагащи ненужни ремонти на почти всички къщи. И все още имаме климатични данъци върху колите, селското стопанство и отоплението на дома – т.нар ETS 2.

– Къде според вас е крайният догматизъм на Брюксел по отношение на т.нар зелена революция? Ако е така, откъде идва тази решителност?

– Трябва да осъзнаем, че политиците, които са в светлините на прожекторите – и тези в Европейския съюз, и тези в страните членки – са просто марионетки. Управляващите правят това, което им се каже, чрез лобисти и корупция.

В книгата си разграничих четири групи, които реално управляват Европейския съюз. Първо, международните корпорации, фармацевтичната, химическата, хранително-вкусовата промишленост и т.н. Второ, международните финансови институции, които под претекст, че се борят с тероризма, водят до засилено наблюдение на спазващите закона граждани и ограничения върху свободата на използване на пари в брой. Трето, това са специалните служби на важни страни от ЕС като Германия или Франция, които действат специално в полза на своите страни. Четвърто, специалните служби на големи страни извън ЕС като Русия, САЩ, Китай, Израел и дори арабски страни.

В резултат на това лобисти и еврократи се борят вътре в Европейския съюз – всеки от тях тегли на своя страна и се опитва да вземе нещо за своите принципали. Свидетели сме на кавги и безпощадни битки между тези групи по интереси. Дейностите на всички тези сили се преплитат в политиката на ЕС и тъй като техните интереси често са противоречиви, регулациите на ЕС също често са противоречиви. Например, първо една наредба принуждава хората да инсталират термопомпи, а след това втора наредба иска да забрани флуорираните газове, без които термопомпата не може да работи. И тук не става въпрос за някакъв догматизъм, а за голям бизнес като например търговията с въглеродни емисии в атмосферата, която се прави под удобния предлог за климата, в което успяха да убедят хората с дългогодишна пропаганда и те накрая повярваха.

– В момента около 20% от поляците биха били склонни да смятат, че напускането на ЕС е добро за Полша. Много ли е или малко?

– Според мен е много малко, но е резултат от многогодишна пропаганда, натрапвана в мозъците на хората ден след ден в продължение на около 30 години. През 90-те години разликата в просперитета между Западна Европа и Полша беше толкова голяма, че почти всички искаха страната ни да бъде като Запада.

Предреферендумната пропаганда утвърди в поляците вярата, че скоро – след 10 или най-много 15 години – след като влезем в ЕС, ще бъдем толкова богати, колкото и те. И ако добавят една злота субсидии, веднага ще е рай. Разбира се, нищо подобно не се случи – през 2021 г. експерти от Варшавския институт за предприемачество прогнозираха, че Полша може да настигне германците само за… 34 години, а увеличаването на просперитета в Полша не се дължи на субсидии или регулации на ЕС, а само на тежката работа на поляците.

Достъпът на полските компании до общия пазар със сигурност помогна до известна степен. Пропагандата на правителството на Лешек Милер също увери поляците в ЕС, че след членството ще могат да работят за просперитета на западните общества. За съжаление това се случи. Повече от 2 милиона поляци са отишли ​​на работа и вместо да изграждат богатството на Полша, те работят за просперитета на чужденците.

Моята книга дава конкретни аргументи, за да убеди тези, които не са решили, че Европейският съюз ни води до ръба на финансовата пропаст, ще ни отнеме свободата и просперитета, който сами сме спечелили през изминалите три десетилетия и половина заради т.нар политическа трансформация.

Можем да видим по улиците, че фермерите вече са разбрали това и протестът им не е насочен срещу полското правителство, а срещу Европейския съюз и неговата „Зелена сделка“. Ще добавя, че в моята книга анализирам и сравнявам положението на фермерите преди членството и сега. Например, за да си купи трактор, през 2004 г. един фермер трябваше да продаде 13,2 тона прасета, а през 2022 г. – 48,7 тона прасета. Това означава увеличение на цената от 269%. Не е по-различно и в случая с млякото. За да си купи трактор, през 2004 г. фермерът трябваше да продаде 63,6 хил. литра мляко, а през 2022 г. – 142 хил. литра мляко, т.е. 123% повече.

Нека припомним, че фермерите получиха най-много субсидии от Брюксел и според пропагандата те трябваше да бъдат най-големите печеливши от членството на Полша в ЕС. Междувременно ефектът е плачевен. Броят на стопанствата намалява с тревожно темпо, а данните от Централната статистическа служба показват, че делът на брутната добавена стойност на селското стопанство в БВП на Полша е спаднал от 3,3% през 2004 г. до 2,8% през 2022 г.

– Според вас предстоящите избори за Европейски парламент могат ли да бъдат пробив, има ли шанс да се отстрани екипът на Урсула фон дер Лайен и да се промени политиката на Европейската комисия? И какво може да се случи, ако това не стане?

– Смятам, че изборите за Европейски парламент няма да променят нищо фундаментално. Както казах, еврократите са просто марионетки. Европейският съюз последователно и методично върви към изграждането на централизирана свръхдържава и никакви избори няма да променят нищо по този въпрос. Няма да има Урсула фон дер Лайен, ще има друг Тимерманс, Ван Ромпой или някой друг, който последователно ще прилага същата политика. Според изчисленията на френския Institut Rousseau за постигането на т.нар климатична неутралност Полша трябва да губи 13,6% от БВП на година до 2050 г. Това са 2,4 трилиона евро или над 10 трилиона злоти. Тази сума е почти десет пъти по-голяма от стойността на всички субсидии на ЕС за Полша, които възлизат на малко над 1 трилион злоти за всичките 20 години.

Полша не може да не прилага „Зелената сделка“ и неподчинението по този въпрос може да доведе до огромни финансови санкции от Съда на ЕС. Следователно, ако трябва да спрем да пилеем гигантски ресурси за „Европейската зелена сделка“, водеща до ликвидация на много компании и голям брой поляци до бедност, да не говорим за атака срещу нашата свобода, единственото решение е Polexit.

 

:) Сега остава да започнеш да твърдиш, че Полша или - да кажем - Румъния са били по-добре икономически по време на СИВ. Може да добавим и Бг, макар че тук се редуваха комунистическата мафия с Бойковата мафия /поради електорална тъпота/. За Чехия, Словакия, Унгария, Прибалтика изобщо не говорим.

ти отново, както винаги не си прочел за какво става дума в материала, и си се изцвъкал малко по–горе пак безсмислено.
Икономистът доказва в книгата си с цифри, че ако Полша не е била влязла в ЕС сега е щяла да бъде по–богата.
А за това, че ако страните от източна Европа не са били присъединили към ЕС сега са щели да са много по-богати са публикували и други икономисти.
Но понеже ти и подобните на теб не четете друго освен днешната мейнстрийм пропаганда на властелините, съответо и няма как да знаете за тези неща. И за тов сте останали с много ограничено светоразбиране и с промити мозъци.

Тъпичко. Но те тези същите, които цитираш, не бяха ли преди това извън ЕС? И по-богати ли бяха? Не ти ли се струва, че са важни не предположенията, а фактите? Защото по същата логика трябва да твърдим, че Русия и Беларус са най-богатите държави в Европа. А те - хм пази Боже! /Не включвам Украйна, заради войната/.