Хроники на грабежа /или как беше убит Ловеч/ част 2

"Резюме на част 1:
1. 2004 година Община Ловеч продава сградата на ловешките хали, за да се изгради съвременен магазин и да се създадат нови работни места. - ТОВА НЕ СЕ СЛУЧВА!
2. 2008 година Община Ловеч решава да продаде помещение от 221 кв., като:
   - помещението се продава без търг
   - помещението се продава целево на същия купувач, закупил по-рано халите, които междувременно са се превърнали в руина
   - помещението се продава не на пазарна цена, а за малко над 220 лева на квадратен метър. И това за обект, който се намира в идеалния център на града
3. Помещението се продава на тази символична цена срещу едно голо обещание, че до края на 2010 година халите ще заработят като магазин. Това условие е включено в решението на общинския съвет, но...то не е изпълнено, а санкции за купувача няма."

 
 Ако сделката с продажбата на ловешките хали ви се струва меко казано странна, то тази с последващата продажба на помещението от 221 квадратни метра за по-малко от 50 000 лева, без нито една защитна клауза в полза на общината /тоест на всички нас/, без търг и на точно определен купувач, направо намирисва...
 
 На някои хора моя разказ явно не им допадна, защото ме затрупаха с обвинения. Като се почне от това, че човъркам в стари рани и се стигне до това, че съм бил против продажбата на активи на инвеститори. Тоест, бил съм срещу инвестициите и развитието на града ни...
 
 Не, уважаеми приятели, аз не съм против инвестициите. Но съм против община Ловеч да прави подаръци от нашето общо имущество на разни фирмички, които странно как са заслужили тази чест...
 Защото при подобни сделки се носи една странна миризма във въздуха...Не ви ли понамирисва на корупция или поне на нещо нечистоплътно? Е, миризма има - пък каква е, нека всеки сам за себе си прецени...
 
 Аз приветствам инвестициите в Ловеч. Щях да съм безкрайно доволен ако продадените по-рано хали бяха заработили като един хубав магазин.
 Обаче това не се случи - и въпреки това сградата си остана собственост на купувачите, а Общината само загуби една прекрасна сграда. Честито на печелившите!!!
 
 Щях да съм много доволен, ако по този проект се бяха открили десетки работни места, за да не бягат младите хора от града ни.
 Обаче и това не се случи, но пък си имаме призрачна руина в идеалния център на Ловеч, а Общината ни лук яла, ни лук мирисала.
 
 Щях да съм доволен, ако общината беше решила да продаде помещението от 221 квадрата на пазарна цена, а не за малко над 220 лева на квадрат. И то за помещение в идеалния център на Ловеч.
 Ама и това не стана. А можеше в касата на Ловеч да влязат поне още 200 000 лева... А дали не са влезли едни други пари в едни други джобове??? Само Господ може да каже...
 
 Щях да съм още по-доволен, ако кметът и екипът му по-често защитаваха нашия общ, общински интерес, но и това не се случва. Нещо повече - на тях не им пука нито за Ловеч, нито за ловчалии. Откъде си вадя този извод ли?
 
 Много просто!
 
 На сесията на общинския съвет аз направих конкретно предложение, което да гарантира, че купувачът няма да ни излъже и ще пусне магазина в действие. АЗ ПРЕДЛОЖИХ:
 
 - Да задължим инвеститора да депозира сериозна сума пари по гаранционна сметка на Община Ловеч.
 - При условие, че инвеститорът спазеше обещанието си и отвореше магазина в определените от договора срокове, то парите щяха да се върнат отново при него и той нямаше да загуби нито лев.
 - Но ако купувачът излъжеше и не пуснеше магазина в определените срокове, то тези пари трябваше да отидат в касата на общината. Това трябваше да е компенсация, че той е получил на символична цена имот в идеалния център на Ловеч, а не се е постарал той да заработи.
 
 Добра идея, нали?
 Но не и според нашите местни управници, които отхвърлиха моето предложение без да изтъкнат нито един смислен мотив.
 А  ТЕЗИ ХОРА БЯХА ИЗБРАНИ ДА ЗАЩИТАВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ЛОВЕЧ И ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ПРОСПЕРИТЕТА НА ОБЩИНАТА.
 
 Все едно да чакаш от умрял писмо!
 
 Може би ако бях поискал тези пари да отидат не в общинската, а в нечия лична банкова сметка, нещата щяха да са различни, но аз нали съм наивник, поисках тези пари за града ни...
 И какво стана? Управляващите продадоха помещението, като отказаха да има парична гаранция, която да задължи купувача да изпълни обещанията си. В резултат сега нито имаме магазин, нито работни места в него, нито пък общината получи пазарната цена на този имот по сделката. А ние, гражданите на Ловеч, загубихме стотици хиляди, които можеха да минат от гаранционната сметка по сделката, директно в касата на Ловеч. И да отидат за нещо полезно...
 
 Аз вярвам, че цялата икономическа дейност на нашата община е сбъркана. Трябва да се промени философията на управление. Необходими са нови принципи, свързани с продажбата на общински имоти, а именно:
 
 - Община Ловеч не трябва да продава свои имоти, защото така намалява собственото си имущество и прави сама себе си по-слаба
 - Изключение може да се прави само за сериозни инвеститори, които биха създали нови работни места
 - При сключване на договори за продажба на общински активи би трябвало да се оставя вратичка, която да позволява имуществото да се върне отново в общината, ако инвеститорът не изпълни обещаната инвестиционна програма.
 
 Знам, че това няма да стане, поне не със сегашното ръководство и сегашните общински съветници. Знам, това няма да стане, не защото не е възможно, а защото е в полза на Ловеч. И е срещу интересите на определени бизнес-кръгове около властта. А това тук не се толерира.
 
 
 За критиците си ще повторя - аз не съм против инвестициите, но съм против подаръците.
 Когато общината продава имоти, които после работят и създават работни места - това е прекрасно. Но когато подарява имоти на смешни цени, без търгове, на точно определен купувачи и дори не иска гаранция, че инвестиционните намерения на тези купувачи ще се осъществят - това не е инвестиция, това е... ДЯДО КОЛЕДА В ДЕЙСТВИЕ...
 
 С уважение: Кирил Гумнеров