Постинг
30.09.2022 21:01 -
НАСТАНА ВРЕМЕ - поетичен цикъл
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1587 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2022 21:02
Прочетен: 1587 Коментари: 14 Гласове:
4
Последна промяна: 30.09.2022 21:02
ЕСЕННИ МИСЛИ
С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая
тъждествен на шарнирното лице?
Единственото ще осмисли края,
когато е на котва всяка цел...
Сивеят утрините, слънцето пресъхва.
Прегърбен път те влачи към калта.
И закъснели са спасителните влъхви -
навярно подранил си за света!
НАГОРЕ
Завесите на залеза се спускат.
Небесните прозорци се затварят.
И кукумявката на мрака записуква.
Душите с най-последните лъчи побягват -
нагоре - към звездите в тази вечер,
замигали от призрачната бездна.
Телата изоставени проглеждат
и молят се за повече беззвездност.
СМЪЛЧАНА ПРОЛЕТ
Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи -
със мисли на врата си. Като шал.
Дървета преминават. Онемели.
Случайни скитници - след нощен карнавал.
Ръждяса котвата ти в този свят-разпятие.
Отмина времето ти на герой.
Жените - отзвучаващо проклятие,
го връщат. За да бъдеш само свой.
Небето е притихнало и призрачно -
ненужна риза над прокълнат град.
Очите са застинала безизразност,
обърната завинаги назад.
Долавяш, че това е неизбежност.
И неизбежно идва пролетта.
Сезоните редуват своя вечност,
но тя разлиства само суета.
Сега е важното да спреш да мислиш.
Да стиснеш сънните артерии встрани.
Задръж дъха си. Спри докрай да дишаш.
В отвъдното с усмивка премини.
ПАМЕТНИК
Искаш ли паметник да оставиш
засади си секвоя.
Пирамидите тя надживява.
До второ пришествие стига.
Ако пироман не я изгори.
Ако гръм не я удари.
В пустините цвете живее -
13000 години живот достига.
Жаждата не познава.
Книги не е чело.
Върху теории не разсъждава.
Държави и корпорации
не управлява.
Скромно остава.
Самотно - без самота.
Мъдро - без мисълта.
Постоянно - без суета.
Вярно на себе си -
като смъртта.
Безсмъртната билка
на даоски маг.
Цвят на вечността.
Печат на мечтите.
Надежда за старчески крака.
Ориентир за орлите!
ПРОЛЕТНО-ЕСЕНЕН ЕТЮД
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг
през пъпки пролетни. Сгъстено свечерява.
Остава само крехкият му вик
в листа зелени. За да пожълтява.
НАСТАНА ВРЕМЕ
Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби
на водородни бомби
прииждат към всички брегове
на тази
и на другите вселени...
Къде ще скриеш
човешкото си тяло...?
Настана време
да се преродиш.
Матсиендра
сред флуида сив
и безначален -
приел императива
на безформеното.
Ужасът е единственият
истински родител,
без лице,
с безбройни пипала
от страх...
Стомахът е последното око -
рефлукс и тремор
на уплашения аз,
отчаяно разкрачен
сред побеснели
от изгнанието облаци...
Завесата раздрана
на предадените
светове
под сърп-възмездие
на вечността
се свлича.
С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая
тъждествен на шарнирното лице?
Единственото ще осмисли края,
когато е на котва всяка цел...
Сивеят утрините, слънцето пресъхва.
Прегърбен път те влачи към калта.
И закъснели са спасителните влъхви -
навярно подранил си за света!
НАГОРЕ
Завесите на залеза се спускат.
Небесните прозорци се затварят.
И кукумявката на мрака записуква.
Душите с най-последните лъчи побягват -
нагоре - към звездите в тази вечер,
замигали от призрачната бездна.
Телата изоставени проглеждат
и молят се за повече беззвездност.
СМЪЛЧАНА ПРОЛЕТ
Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи -
със мисли на врата си. Като шал.
Дървета преминават. Онемели.
Случайни скитници - след нощен карнавал.
Ръждяса котвата ти в този свят-разпятие.
Отмина времето ти на герой.
Жените - отзвучаващо проклятие,
го връщат. За да бъдеш само свой.
Небето е притихнало и призрачно -
ненужна риза над прокълнат град.
Очите са застинала безизразност,
обърната завинаги назад.
Долавяш, че това е неизбежност.
И неизбежно идва пролетта.
Сезоните редуват своя вечност,
но тя разлиства само суета.
Сега е важното да спреш да мислиш.
Да стиснеш сънните артерии встрани.
Задръж дъха си. Спри докрай да дишаш.
В отвъдното с усмивка премини.
ПАМЕТНИК
Искаш ли паметник да оставиш
засади си секвоя.
Пирамидите тя надживява.
До второ пришествие стига.
Ако пироман не я изгори.
Ако гръм не я удари.
В пустините цвете живее -
13000 години живот достига.
Жаждата не познава.
Книги не е чело.
Върху теории не разсъждава.
Държави и корпорации
не управлява.
Скромно остава.
Самотно - без самота.
Мъдро - без мисълта.
Постоянно - без суета.
Вярно на себе си -
като смъртта.
Безсмъртната билка
на даоски маг.
Цвят на вечността.
Печат на мечтите.
Надежда за старчески крака.
Ориентир за орлите!
ПРОЛЕТНО-ЕСЕНЕН ЕТЮД
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг
през пъпки пролетни. Сгъстено свечерява.
Остава само крехкият му вик
в листа зелени. За да пожълтява.
НАСТАНА ВРЕМЕ
Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби
на водородни бомби
прииждат към всички брегове
на тази
и на другите вселени...
Къде ще скриеш
човешкото си тяло...?
Настана време
да се преродиш.
Матсиендра
сред флуида сив
и безначален -
приел императива
на безформеното.
Ужасът е единственият
истински родител,
без лице,
с безбройни пипала
от страх...
Стомахът е последното око -
рефлукс и тремор
на уплашения аз,
отчаяно разкрачен
сред побеснели
от изгнанието облаци...
Завесата раздрана
на предадените
светове
под сърп-възмездие
на вечността
се свлича.
Следващ постинг
Предишен постинг
страхотни стихове, приятелю. Чета и препрочитам, и все се изумявам.
цитираймалко пускам и във фейса, да се дивят.
цитирайrosiela написа:
Младене, страхотни стихове, приятелю. Чета и препрочитам, и все се изумявам.
rosiela написа:
Младене, малко пускам и във фейса, да се дивят.
Аз самият не намирам сили да стигна до фейса и ако не си ти ще бъда напълно непознато име там. Дълбоко съм ти признателен!
Както заглавието на цикъла, така и идейната наситеност на включените стихове внушават, че светът е разпятие, а предадените светове искат възмездие...
Но само надареният с прозрение може да види това.
Аплодисменти!
цитирайНо само надареният с прозрение може да види това.
Аплодисменти!
zemja написа:
"Навярно подранил си за света!" Както заглавието на цикъла, така и идейната наситеност на включените стихове внушават, че светът е разпятие, а предадените светове искат възмездие...
Но само надареният с прозрение може да види това.
Аплодисменти!
Но само надареният с прозрение може да види това.
Аплодисменти!
Изключително точно формулираш главната истина - "Светът е разпятие". На всеки човек е писано, рано или късно, да узнае тази горчива истина. Понякога дълго се лъжем, че ще ни се размине.
Да, настъпи време за съдбовни събития за човечеството и за всеки отделен човек.
Това поетите го усещате интуитивно.
Ще бъдат съборени много паметници и кумири.
цитирайТова поетите го усещате интуитивно.
Ще бъдат съборени много паметници и кумири.
kvg55 написа:
missana, Да, настъпи време за съдбовни събития за човечеството и за всеки отделен човек.
Това поетите го усещате интуитивно.
Ще бъдат съборени много паметници и кумири.
Това поетите го усещате интуитивно.
Ще бъдат съборени много паметници и кумири.
Това стихотворение го писах през 2015г. в предчувствие за бъдещето. Днес виждам, че то е вече актуално.
но най-добре е да премълча какво мисля.
цитирайmorskipesni написа:
Прочетох ги, но най-добре е да премълча какво мисля.
С това се доказваш директно, че мисленето съществува и без аргумента на Картезианската философия.
е ново Време разделно!
цитирай Отлично отговораш: Различна е с жаждата си за безкрая!
цитирайiw69 написа:
Настанало е ново Време разделно!
emelika написа:
"С какво е по-различна тази есен?"
Отлично отговораш: Различна е с жаждата си за безкрая!
Отлично отговораш: Различна е с жаждата си за безкрая!
