Постинг
28.02.2021 10:26 -
Тук
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 2361 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2021 10:27
Прочетен: 2361 Коментари: 12 Гласове:
18
Последна промяна: 28.02.2021 10:27
Гроб до гроба, гроб до гроба.
И упойващ дъх на пръст.
Тук на всякаква тревога
й е сложен вечен кръст.
Под конец е всяко име -
с две години, с образ блед.
Тук и живият щом мине,
осъзнава що е ред.
И успява да си каже:
"Няма как. Ех, няма как..."
Тук се примирява даже.
Тръгва. И забравя пак.
И упойващ дъх на пръст.
Тук на всякаква тревога
й е сложен вечен кръст.
Под конец е всяко име -
с две години, с образ блед.
Тук и живият щом мине,
осъзнава що е ред.
И успява да си каже:
"Няма как. Ех, няма как..."
Тук се примирява даже.
Тръгва. И забравя пак.
На Велики Четвъртък християните осъждат ...
Само за жени (13)
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Само за жени (13)
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Бог да ги прости всички наши,които сме изгубили! ...
цитирайshtaparov написа:
Бог да ги прости всички наши,които сме изгубили! ...
Тежка и тъжна е смъртта на близък...
цитирай
4.
анонимен -
Великолепно стихотворение!
...
28.02.2021 12:10
28.02.2021 12:10
Великолепно стихотворение!
Просто и искрено.
цитирайПросто и искрено.
5.
tocco -
Дай дотогава да се отдадем
28.02.2021 13:14
28.02.2021 13:14
на наслади бе, Ванче! Какво ще кажеш?
цитирайmt46 написа:
Тежка и тъжна е смъртта на близък...
анонимен написа:
Великолепно стихотворение!
Просто и искрено.
Просто и искрено.
tocco написа:
на наслади бе, Ванче! Какво ще кажеш?
Бъдете здрав!
Дори и там няма ред.
Има болка. Има мъка. Има спомени ...
Бог да Ги прости!
цитирайИма болка. Има мъка. Има спомени ...
Бог да Ги прости!
И добре, че забравяме - да можем да продължим. До другия път. До сетния път. Впрочем поне тогава тъгата и болката ще са ни спестени:)
Хубаво стихотворение - красиво и в мъката. Лее се като песен тъжачка - просто и ясно, логично - като смъртта... И това "тук"... много добре намерено заглавие.
Поздравления, Ваня!
цитирайХубаво стихотворение - красиво и в мъката. Лее се като песен тъжачка - просто и ясно, логично - като смъртта... И това "тук"... много добре намерено заглавие.
Поздравления, Ваня!
katan написа:
Дори и там няма ред.
Има болка. Има мъка. Има спомени ...
Бог да Ги прости!
Има болка. Има мъка. Има спомени ...
Бог да Ги прости!
но... Описаното в стихотворението е преживявано всеки път, когато отида на гробищата. Покой и ред в този покой. Както е подредено гробището, така е подредена и природата. Нея не я интересуват нашите Болки, мъки и спомени. С изначалния си ред, тя е много над тях.
donchevav написа:
И добре, че забравяме - да можем да продължим. До другия път. До сетния път. Впрочем поне тогава тъгата и болката ще са ни спестени:)
Хубаво стихотворение - красиво и в мъката. Лее се като песен тъжачка - просто и ясно, логично - като смъртта... И това "тук"... много добре намерено заглавие.
Поздравления, Ваня!
Хубаво стихотворение - красиво и в мъката. Лее се като песен тъжачка - просто и ясно, логично - като смъртта... И това "тук"... много добре намерено заглавие.
Поздравления, Ваня!
За малко успявам да се примиря с това мое - няма как, ех, няма как... И поразително бързо го забравям. Предполагам, че бързо се включва невидима защита. На 27 февруари майка ми щеше да бъде рожденичка и да ни посрещне, както само тя умееше. Уви, за първи път в живота ми това не се случи. И занесох цветята на гроба й, а там... ме чакаше това стихотворение.
Благодаря ти!