https://www.big5.bg/2026/03/31/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0-17-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b7/ Правителството реши да отпусне 17,3 млн. евро за Украйна, при това в момент, в който държавата все още няма приет бюджет за 2026 г. Решението мина тихо, без обществен дебат и без отговор на най-елементарния въпрос – защо точно сега и на каква цена за българските данъкоплатци. Украйна актуално

 

Това става ясно от Решение на Министерския съвет от 27 март 2026 г. Решението бе публикувано едва вчера на 30 март, а изпратено на медиите днес.

 

 

Формално всичко е законно. На практика обаче държавата поема ангажимент за десетки милиони, без да е ясно откъде ще дойдат парите и как ще се компенсира този разход. Това е класически пример за управление „на аванс“ – първо харчим, после мислим.

Празен чек с етикет „НАТО“

Решението е обвързано с механизъм на НАТО за доставка на оборудване за Украйна. Това звучи сериозно, но зад формулировката липсват конкретни отговори.

Украйна актуално

 

Не е ясно:

– какво точно ще се финансира

– кой ще доставя оборудването

– дали български компании ще участват

– каква е реалната полза за България

С други думи – плащаме, но не знаем за какво.

Без парламент, без обществено обсъждане

Подобно решение би трябвало да мине през сериозен политически и обществен разговор. Вместо това то се приема административно, без дискусия и без поемане на   политическа отговорност.

Това поставя и по-голям въпрос – кой взема решенията за участието на България във външнополитически и военни инициативи и доколко обществото изобщо има глас в този процес.

Поредният жест без стратегия

България от години се движи между декларации за „солидарност“ и реална липса на стратегия. Това решение е поредният пример – показваме лоялност към съюзниците, но без да защитаваме ясно националния интерес.

Вместо да се търси икономическа или индустриална полза, страната ни отново застава в ролята на платец без влияние.

Рискът остава за нас

В крайна сметка рискът е изцяло за България – финансов, политически и репутационен. Ако няма резултат, никой няма да носи отговорност. Ако има проблем, той ще бъде платен от бюджета.

А въпросът остава същият:

Защо българската държава поема подобни ангажименти тихомълком, без ясна цена и без ясна полза?

източник: glasove.com

Богата държава, богати премиери, широки пръсти!
Народът, кучета го яли!

Че даже лично им занесоха парите в куфари – министър–председателят + 5–ма министри.

Бившият министър на правосъдието Антон Станков в предаването на Наделина съвместно с Марковски каза в прав текст, че трябва да има закон и/или да се закрепи в Конституцията, че служебното правителство в лицето на своя министър-председател да има за единствено задължение да организира изборите, нищо повече. Иначе, както го каза той, ще ставаме свидетели на такива явления. Понеже е юрист, изрази се пределно формално и обезопасено, но и на най-разсеяните им стана ясно за какви явления иде реч.

Още нещо: на др. Йотова й е било обещано нещо много вкусно към геймафията в Брюксел, ако прокара др. Гюрав в домовата книга и съответно да го предложи за министър-председател на служебното правителство, въпреки че било ясно още тогава в момента, че е бил нещо като подследствен с членството си в разни търговски дружества докато бил замшеф на БНБ. Но този факт ще й изяде главата за президентските избори, макар че ще й бъде малко през оная работа: ако не стане пак президент, има си сигурен вариант Б, при лгбтаджиите в Брюксел.

и не е необходимо непременно да я сключиш на яхта в международни води, или на Фалкон в международно въздушно пространство. Вече може да се прави и с анекс към вече сключени договори, осигуряващ допълнително финансиране. Лошото е, че го правят по нашенски, не в отделна клауза в договора, а за сметка на сумата по самия договор, от което следва, че е забранено да се прилага по европейски програми, с лимитирано финансиране, особено след въвеждане на еврото. Оттук, като се приспаднат цените за проектиране и държавните такси, в условията на конкурс за провеждане на обществена поръчка, се вижда истинската причина за недофинансиране на проекти и програми. А не търсене на несъщестуващи олигарси. В тоя смисъл излиза, че при тези условия, съставянето на изпълним държавен бюджет е практически невъзможно. Така че защо да не гушнем 1.7 млн. за слава на Украйна?

Германците предупредиха за покачващи се цени на всички форми на енергия
„Днес е гориво, утре е газ, а после е електричество.“
Стягайте коланите! Мечката играе у комшиите!