„Отстраняването на Гешев не е цел на конституционната реформа, за мен. Не би трябвало да бъде. Ако такова нещо стане, аз ще изляза на улицата и ще протестирам“, каза още бившия министър на правосъдието Станков от правителството на Сакскобургготски: vbox7.com/play:e2ef17f20a . „Ако обществото остане с впечатление, че всичко се прави на междуличностна основа, то няма да се осъществи очакваната от обществото съдебна реформа“, заяви от своя страна бившия вицепремиер в правителството на Сакскобургготски Панайотов: bgonair.bg/a/2-bulgaria/233894-prof-plamen-panayotov-zakrivaneto-na-spetsializiraniya-sad-krie-ogromni-riskove

Отново припомням /, което не може вече да бъде открито с търсачките в Интернет и се намира единствено в архивите на парламента и библиотеките с периодични издания/: Към края мандата на управлението на НДСВ и ДПС /2001-5 г./, юристите от НДСВ внесоха в парламента проект на решение по чл. 160, ал. 1 от Конституцията за произвеждане на избори за „Велико Народно събрание“, без да е внасян и разглеждан проект на нова Конституция. Обосноваха това право с аргумента, че предвидената процедура за разглеждане и приемане на проект на нова Конституция от „Обикновеното народно събрание“, първо, не е задължителна за да се стигне до акт по чл. 160, ал. 1 и, второ, се явява излишна, с оглед че във „Великото народно събрание“ могат да бъдат внасяни още такива проекти и то, а не „Обикновеното събрание“, е упълномощеният орган, който следва да приеме новата Конституция. Гласуването на това проекторешение се проведе напълно легитимно в пленарна зала, като единствената причина да не бъде прието от необходимите 160 депутата, станаха отцепените вече депутати на Иван Костов с ДСБ от парламентарната група на ОДС /Обединени демократични сили/, които ДСБ отново се присъединиха към вота на БСП, чиято парламентарна група пак не бе достатъчна да блокира такова решение. Всички останали, вкл. ОДС, ДПС и депутатите от т.нар. тогава „Ново време“, подкрепиха и този вот бе допълнително обоснован с издаденото вече Решение на Конституционния съд /№ 3 от 2003 г./, с което е блокирана възможността да се прави реална съдебна реформа от „Обикновените народните събрания“ -- constcourt.bg/bg/Cases/Details/364 -- /цитирам/: „.. и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им“, се включват в понятието за формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията, съгласно която това се решава от „Велико народно събрание“