Хвърленият във въздуха камък се издига нагоре, постепенно началната му скорост намалява и в най-горната точка на траекторията тя е равна на нула. В зависимост от ъгъла на изхвърляне спрямо вертикалата, камъка ще започне да пада надолу също под ъгъл, с увеличаваща се скорост.
С това движение по парабола може да се обясни развитието на всичко, което се случва във вселената. Звезди се раждат и умират, империи се изграждат и разпадат, държави се създават и изчезват, хора се раждат и умират…
Човек се ражда и за първи път вижда около себе си тесният кръг на лекарите и своите родители. Знанията му са близки до нулата. За да оживее, разчита само на инстинкта си за хранене. С течение на месеците и годините започва да опознава света около себе си, всеки ден научава все нови и нови неща. Разширява се кръгът на хората, с които се вижда и контактува. След години тръгва на детска градина и на училище. Период, в който активно и пасивно се среща с все по-голям кръг от хора.
Докато завърши образованието си, има възможност да научи много за себе си, за хората и за различните клонове на науката. Създава си свой кръг от приятели и единомишленици. Нарастват самочувствието, уменията и социалният му статус Човекът вече се ориентира професионално и търси мястото си в работен колектив. Това още повече разширява кръгът от хората, с които контактува. Усъвършенства уменията и разширява знанията си. С годините израства в служебната йерархия, което му създава определена сигурност и нов социален статус. Научава се да управлява хора, да издава нареждания и да носи отговорност за действията си. Всичко това неимоверно разширява кръгът на професионалните и социалните му контакти. Човекът се чувства значим в семейството, в работата си и в обществото. Това е етапа на издигане нагоре по параболата на живота и в зависимост от собствените му качества, ще достигне различна височина.
На върха на своята кариера, човекът има усещането, че това ще продължи много дълго време и че винаги останалите ще се съобразяват с него и ще търсят мнението му. Смята, че може да постигне всичко, което поиска.
Истинска самозаблуда! Той е достигнал предела на своето професионално и личностно развитие и оттук нататък животът му ще следва пътя на падащият камък. Надолу.
Човекът не разбира и не иска да приеме, че е достигнал върхът на параболата, по която се движи животът му. Една парабола, която започва от нулата, издига се нагоре и накрая отново се връща на нулата.
Оттук нататък всичко тръгва в обратен ред. Кръгът започва да се смалява. Ангажираността в работата му го е лишила от част от предишните приятели. Друга част от приятелите са се отдръпнали от него в резултат на вече нови и различни интереси или появили се противоречия. А и годините вървят.
Когато достигне време за пенсия, изведнъж всичко се променя рязко и необратимо. В един ден човекът е загубил професионалния и социалния си статус, както и възможността да управлява хора и технологии. Останал е без служебните си ангажименти и не знае какво да прави с времето си. Някоя и друга година колегите ще го поздравяват по празниците, понякога ще го питат за нещо свързано с работата, но с времето това ще се случва все по-рядко. Ще се смени съставът на колектива, в който е работил и повечето от новите членове няма и да са чували за него.
Кръгът на интересите, на контактите, на възможностите му рязко се свива и човекът започва да се чувства сам и излишен. Визитниците стават излишни и непотребни. Огромната част от визитките са, свързани с работата му и вече нямат никакъв смисъл.
Контактите му са сведени до семейството и много малко познати. Параболата клони към нула, а кръгът на интересите, на желанията и мечтите, както и на живота му, се свива, свива и клони към точка.
Точката, в която вече нищо няма значение.
Козлодуй
11.1922 г.
Карл Маркс, Фридрих Енгелс и сексът межд...
цефуля и вв на раздумка:)
Сигурен съм, че авторът тия неща ги знае. А в поста изследва само параболата.
Жив и здрав!!!
Сигурен съм, че авторът тия неща ги знае. А в поста изследва само параболата.
Жив и здрав!!!
Благодаря Ви за коментара! Прав Сте. Всъщност ВСИЧКО и духовния живот и любовта се движат по същата парабола. От нас зависи колко ще е стръмен или - не низходящия клон. Духовното развитие и любовта могат да направят живота ни по-смислен, но не могат да отменят края.
