Земята се въртяла около Слънцето?
Автор: gerbsenior Категория: Политика Прочетен: 6698 Коментари: 16 Гласове: 12 Последна промяна: 16.12.2012 22:28
                  Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bgПостингът е бил сред най-популярни в Blog.bg 16.12.2012
                                   Нито Земята се върти около Слънцето, нито Слънцето се върти около Земята... Напълно неясно ми е как уж нормални хора вярват, че безнаказано, все още живи и здрави се мотаем из Космоса със скорост 108.000 клм/час, 1800 клм/м, 30 клм/секунда.
                                И хипотезата за цялото това безумно въртене била създадена единствено за научно обяснение на всеизвестни, очевадни факти на сетивното познание. Във физическата наука е отлично известно, че никакво движение на планетата Земя спрямо ефира, т.е. спрямо който и да било наблюдател, ако той се намира в състояние на абсолютен покой, по никакъв начин не може да бъде нито констатирано епирично, нито доказано теоретично. Последният, решаващ, неопровержим и неоспорим експеримент на физиката в това отношение беше опитът на Майкелсон - Морли /1887/.
                                 Резултатът на този световно значим опит изправи физиката пред нейната абсолютна невъзможност да докаже по какъвто и да било емпиричен или теоретичен начин това, което се смяташе за великият Коперникански преврат в науката. Земята се въртяла около Слънцето? - Добре, де, само че тя, Земята наша, изобщо не дава никакъв знак, че извършва каквото и да било движение спрямо наблюдател, който се намира в абсолютен покой спрямо нея.
                                   За място на такъв наблюдател в състояние на абсолютен покой спрямо Земята до към края на 19-я век се приемаше ЕФИРЪТ. Но след като първо френският физик и математик Анри Пуанкаре /брат на френския президент/, а малко по-късно и Алберт Айнщайн схванаха, че изход от положението изобщо няма, докато се мисли в рамките на класическите физически предпоставки, те решиха радикално да сменят rледната точка на физиката, като приеха нов основен принцип, според който нов принцип е НЕВЪЗМОЖНО да се констатира и открие каквото и да било движение спрямо ефира.
                                 Със самото това приемане, разбира се, отпадна и теоретическата нужда на физиката да работи с хипотезата за съществуването на някакъв ефир. Ефирът „умря...” Ефирът „умря”, а със смъртта му потъна в небитието и великата концепция на сър Исак Нютон за АБСОЛЮТНОТО ВРЕМЕ и АБСОЛЮТНОТО ПРОСТРАНСТВО. Отхвърлена беше самата възможност за съществуване на един наблюдател в състояние на абсолютен покой, с което отхвърляне Айнщайн си отвори теоретична врата към своята специална теория на относителността /СТО/, в която теория властвува фундаменталният постулат, че скоростта на светлината е константна и еднаква за ВСИЧКИ наблюдатели...
                                 Привилеrированият наблюдател, върху приемането на чието съществуване се крепеше цялата класическа физика и механика, беше и единственият наблюдател, който беше в състояние да констатира, да отчете и да докаже както АБСОЛЮТНАТА ЕДНОВРЕМЕННОСТ, така и АБСОЛЮТНАТА ВРЕМЕВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ на две или повече събития.
                                 Ето защо теоретическата детронация на този привилеrирован наблюдател направи невъзможно всяко отчитане било на абсолютната едновременност, било на абсолютната времева последователност на две или повече физически събития. Е, ако са достатъчно пространствено отдалечени, за утешение...
                              Преди осем rодини завърших първия вариант на все още неотпечатаната моя изследователска моноrрафия със заrлавие: „От ледник към потоп и обратно”. Предложих текста на академик Сендов с молба да се запознае и, ако намери за възможно и ползотворно, да състави математически уравнения върху формулираните от мен физически взаимодействия и отношения, тъй като и аз /едно бледо и далечно подобие на Фарадей/, не владея математиката и нейният език на задължителното за случая равнище.
                            Искам с дълбинна удовлетвореност да отбележа и да подчертая, че академик Блаrовест Сендов се запозна със съдържанието на моя текст /изложено със и във термините на естествения език/ колкото добросъвестно, толкова и добронамерено.
                          В заключение обаче ми каза, че в областта на класическата и квантовата механика той е поне толкова некомпетентен, колкото съм аз в математиката. Поради тази причина той не схваща смисъла и съдържанието на моето изследване в нужната му степен и не е в състояние да преформулира това съдържание на езика на математиката.
                             Оказал се в невъзможност да разчитам на сътрудничество с висококласен математик, аз оставих текста на изследването си да „отлежава” и доскоро почти не мислех за публикуването му. Накрая все пак реших да изложа сбито и схематично съдържанието му в термините на естествения език.
                        Отдавна съм непоклатимо убеден, че проблемът с всеобщо приеманото както от науката, така и от хората извън науката РЕАЛНО ФИЗИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ на Земята като планета съвсем не стои по начина, по който всички си мислят, че знаят. Физиците имат странния навик абсолютно да премълчават някои фундаментални въпроси, на които изобщо нямат смислен отrовор.
                         Вече писах в първата част, че опитът „Майкълсън – Морли” завърши класическия период в развитието на физиката с твърдо и неопровержимо доказания резултат, че каквото и да било РЕАЛНО ФИЗИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ на Земята като ЦЯЛОСТ, на Земята като ПЛАНЕТА, не може по принцип да се констатира и докаже ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО. Не може ИМЕННО по ПРИНЦИП, а не като частен случай поради обстоятелството, че този велик физически опит се основава върху най-общата представа за вълните и остава в сила за всички типове вълни, включително за електромаrнитните вълни на Джеймс Максуел.
                           Анри Пуанкаре и Алберт Айнщайн разбрали, че в рамките на класическата физика е напълно невъзможно да се докаже каквото и да било реално движение на Земята като планета, т.е. на Земята като цялостно космическо тяло.
                           Но как излизат те от теоретически задънената ситуация, при която хем всички знаят и не се съмняват, че Земята се върти с колосалната скорост от 108.000 клм/час, 1.800 клм/минута, 30 клм/секунда около Слънцето, хем по никакъв научен физически метод, с никакъв експеримент не може да се констатира и докаже, че Земята в своето битие на цялостна планета изобщо прави някакво реално физическо движение?
                               Пуанкаре и Айнщайн излизат от ситуацията, БЕЗ публично да заявят и открито да признаят, че в действителност не решават проблема по същество и докрай. Нито един от двамата не проронва и дума за това, че Майкълсън и Морли опроверrават великото европейско убеждение относно съществуването на реално физическо движение на Земята като планета около Слънцето.
                            Да, вярно е, признават те, че Земята не извършва никакво емпирично ДОКАЗУЕМО движение спрямо ефира. Само че ... само че от това тяхно признание следват различни заключения и различни пътища за изход от тази недоказуемост на земното движение.
                              Пуанкаре и Айнщайн избират пътя да формулират принципа, че спрямо ефира е невъзможно да се констатира движение НЕ само на Земята като планета, но не може изобщо да се констатира движение на каквото и да било и на което и да било тяло.
                           Следователно - на физиката е вече непотребна, ненужна хипотезата за ефира. Няма ефир, следователно - изчезва от физическата наука и „свидетелят”, който е доказал, че Земята не извършва експериментално проверимо физическо движение... /следва.../   Харесване       Коментар     Споделяне    

Очаквам продължението.
Благодаря на Автора!

А нима земята не се върти. Ефирът като идеология се заменя от съвремените идеи за квантовото поле проникващо в цялото пространство. Това поле е абсолютна отправна система.

и оттогава все размишлявам върху нея. Ако трябва да бъдем честни, истинското наименование на тази теория следва да бъде Специална Теория на Абсолютността. Защото в нея съществува принципът за постоянството на скоростта на светлината във вакуум. Тази скорост се бележи със с и с е равна на 3 по 10 на десета степен сантиментра в секунда. Това е горната граница на скоростите на материалните тела, недостижима за тела с реална маса в покой различна от 0 и достижима от фотоните, чиято маса в покой е 0. Ако масата на телата е имагинерно число, какъвто е случаят с тахионите, то такива тела могат да се движат с надсветлинни скорости и да навлизат в причинно необусловената област, окръжаваща светлинния конус на Минковски. Преди опита на Майкелсон и Морли е опитът на Физо. Двата опита в своята съвкупност допускат тълкуванието, че етерът /ефирът/ не съществува. Това все още не е строго доказано. Тесла например се е ползвал от обратната аксиома, т.е. че етерът съществува. Но дори да допуснем, че етерът не съществува, както е сторил това Айнщайн, то от това никак не следва, че Земята не се върти около слънцето. Работата е в това, че при въртеливо движение на един обект около друг възниква винаги ускорение и движението става абсолютно. Това е равносилно на локално съществуване на етера. Движението на Земята около слънцето не е равносилно на движение на слънцето около Земята, за да говорим за взаимно и относително движение, както е в СТО, защото Земята изпитва ускорение, а слънцето не изпитва такова. Освен това с помощта на съвременната техника е лесно да бъде заснето това движение от космическите спътници например. Повтарям - ротационните движения са вън от територията на СТО. Тяхното съществуване е еквивалентно на локално съществуващ етер. Тези движения следователно са абсолютни по характер, а не относителни!

Опита на физо не е правен за да докаже има или няма ефир, този опит показва че светлината частично се увлича от водата при нейната циркулация, така че атмосферата на земята може частично да увлича светлината и затова опита на ММ е дал нулев резултат. Диполната спътникова анизотропия на реликтовото лъчение показва че има движение абсолютно спрямо пространството или ефира, защото все още не се знае нищо за него.Движението на земята около слънцето е неинерциално но само в голяма отсечка от орбитата на земята. Според мен теорията на Айнщайн вече е един отживял модел, който ще бъде изместен в бъдеще от друг по адекватно описващ модел, но се чакат пробивни открития във физиката и астрономията.