На 4-ти януари тази година ненадейно плисна дъжд и се разрази мини буря. Аз се прибирах. Тъкмо бях слязъл от градския транспорт и изминал няколко метра, когато една плочка се обърна, изплиска ме изцяло, а аз с все сила се стоварих на дупето си.

Заболя ме, но се окопитих, изправих се, макар и мъчно, установих, че не съм си счупил, слава Богу, краката и куцукайки потеглих.
Да, куцукането смятах за нормално в първата седмица-две. Болката също. Но установих, че и двете явление не минават.

След консултация по телефона с ортопеда, който ми оправи коляното след един нелеп удар миналата година, той заяви, че имам травма на опашната кост, по-лека форма.
Лечение няма, чакане му е майката…

Виждате колко нелепо и неочаквано се случи този инцидент, а сега с месеци ще се мъча. Така че, когато има кал-дъжд-сняг-лед, стъпвайте бавно. Няма за къде да бързате. Опипвайте с пръсти плочките, старайте се да контролирате всяка Ваша крачка, защото при евентуален сакатлък си гарантирате безброй мрачни облаци над главата.

ЗДРАВЕ ВИ ЖЕЛАЯ!