Владислав Драков - стихове

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.02.2013 01:22 - някога...

Автор: cvetennekrolog Категория: Лични дневници

Прочетен: 641 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.02.2013 01:40

Ще идваш всяка година със зимата...
Обречени мои януарски ръце, които самотно отпуснати,
чакаха пристан сред белия сняг...
И беше гръдта му напълно различна от челото,
което отпуснал на мене с дихание,
гърчеше в ужас бездънният мрак.

Ще идваш със зимата, подобна на болест,
с диамантена рокля на прелестна Смърт.
Сърцето ми - брошка и кървава роза,
в краката ти с писък ще чупи криле -
отново,
отново,
отново,
отново...

Гласът ми, навярно, отдавна в теб не кънти...
Но помниш ли думите ярки,
заплетени мрежи,
безкрайни поеми по белия лист,
с които откраднах от тебе, макар и за миг,
спомен и пламък, и прошка и вик...

Тъжни са, казват, очите ми,
сякаш са път към потайни гори.
И там си заровена, навътре погребана,
все бледа и нежна в рохката пръст.
Страх ме е, знаеш, да легна до тебе...
Рисувала Лудост е крехките скули...

Страх ме е, знаеш, и стена далече;
и още за мен си с изтрадала хубост.

*****

Нестройни като зид на стара къща
думите ми се редят и падат.
Но нестроен съм и аз отвътре
и ред отдавна спрях да търся.
Даже мисля - трябват думи грозни
и да спра да се залъгвам...
Зейнал е зад мене Спомен,
от Теб не мога да си тръгна.

Нагоре

Тагове: тъжна черна ряпа,