Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2017 10:43 - КАКВО ПЕЕХМЕ, ДОКАТО ПИЕХМЕ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 1417 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Когато човек хване чашата – особено втората, третата и така нататък, и в него се раждат неподозирани музикални желания.

Кой не е виждал почитатели на високото изкуство и душмани на чалгата да реват „Градил Илия килия” – примерно.

Става дума за паралелната или алтернативна музика, на която музикалните историци не обръщат внимание. За нея има малко писмени сведения.

Ще се опитам да подредя някои събрани сведения – основно за района на Пловдив, за музиката в кръчмите, салашите, ресторантите, на теферича, на пейките в градинките…

Някой да не си по                                                                                                                                          мисли, че и за чалгата е виновна демокрацията. Промените след 1989 година само отпушиха някои ритми и словесни послания, които десетилетия дремеха в българската душа, но законите на „музикално-интонационната среда” не позволяваха тяхната публична изява.       Законите се прескачаха единствено при домашни тържества и особено на сватби. Сватбарските оркестри първи започнаха флирт с ориенталските ритми.

Да се върнем обаче по-назад в годините. Поне век и половина назад. Какво слуша и пее тогава българинът?

Чалга, разбира се. Особено когато хване чашата, юзчето или вдигне бъклицата.

Приемете горното изречение като провокативно, но то не е много далеч от истината.

Някъде в средата на 19-и век се появява някаква нова класа по нашите земи, основно в градовете, която не превива гръб по нивите от тъмно до тъмно и има време да се забавлява. Естествено, не й се слушат песни за чистата любов на говедар и говедарка или за вехти войводи. Иска нещо „по-така”.

Търсените ритми и текстове ги няма на българския пазар и трябва да се внесат. От Турция, Гърция и Сърбия.

Повтаряме, това се случва 19 век, а не през 1991 година. Но процесът е аналогичен.

Ключът към този вероятно спорен за много хора извод е в творчеството на Петко Славейков. Ако човек се порови по-надълбоко в неговото книжовно наследство ще открие въпроса: Защо българските младежи слушат турски, гръцки и сръбски песни?

Ами защото те предлагат това, което се търси на новия пазар – силни чувства, еротика и ритми, които са адекватни на кръчмарското настроение.

Петко Славейков познава балканската поезия и превежда стихове от сръбски, гръцки и турски. Даже се опитва на популярни мелодии да „пришие” собствени текстове, например за „трите неща у момата”. Става дума за трите „черни”, „румени” и т.н неща у момата, докато се стигне до трите „тесни” – шийката, кръстчето, а за третото нещо ергените сами трябва да се сетят. Преразказвам по памет.

Можем да си представим с какво въодушевление се е пеела тази песен. И то на български.

На нещо подобно съм бил свидетел в бирарията „Бира и половина”, когато през 1994-а „Нежни чувства” изпълняваха „Пет кокошки съм заклала…”. Но да вървим подред.

Та феноменът български текст към сръбска, примерно, песен също не е от днес и вчера.

Става дума за песни, в които един изследовател на Петко Славейков открива най-вече „наивно смел еротизъм и сладникав сантиментализъм”.

Друго свидетелство за музикалните вкусове от онези времена откриваме в „Под игото” и специално в главата „Силистра Йолу”. В тази глава, на която се обръща незаслужено малко внимание, се обяснява великолепно и драмата на нашето национално-освободително движение. Ако щете драмата на Левски и Ботев. Голяма част от българския народ –според Вазов, свободно яде, пие и прави деца. Какво му трябва свобода.

Да добавим – народът яде „гивечи”. И като пийне, иска музика. Първо пее героични песни за победата над Никифор, но после минава на турски „маками”. Доставени от цигански оркестър с дайрета.

Някои историци обясняват, че пристигането на циганите в Европа става „на крилете не песента”. Те са съпровождали войските, които са се връщали от Азия и са свирили вечер край войнишките огньове. За войници не ставали, но да веселят душата били майстори.

Та каква е тази макама, която са слушали героите на Вазов и не само те.

Без да сме специалисти, става дума за поетико-музикален жанр, съществуващ повече от 10 века. Някои търсят ритмичните корени още в пеенето на жреците в храма на Соломон.

Според някои текстовете най-често разказват за приключенията на талантливи мошеници. И тук не можем да не се сетим за героите в нашата чалга от 90-те – богати мутри с лъскави коли.

За музикално-интонационната среда на Силистра Йолу можем само да гадаем. В някои източници макамите се наричат „песни на плача”. Възможно е циганите да са доставяли онова, което се търси след определена степен на опиянение – музика и текстове, които те карат да се разплачеш.

Тук да споменем една алтернативна музикална форма от времето на социализма. Поне до 70-те по пазарите обикаляше един или няколко улични трубадури, които свиреха, пееха и продаваха сборници с текстове с изключително тъжни сюжети. Милицията ги преследваше, медиите ги заклеймяваха, но публика имаше. И то трезва. Винаги е имало ниша за песни на плача.

Алеко Константинов също оставя сведения за циганската линия в музикалната ни култура. Един цитат от „Бай Ганьо”:

„Само като им мигна с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная цигулка, запищи онзи ти кларнет!
Снагата ти е топола,
на мойто сърце кат" два кола.
На фустаня ти тегеля
изгори на мене джигеря...
¬ Сус бе, ченгене! Не ща аз любовни! На ракия ми свири! ¬ извика им бай Ганю и тракне с чашата по масата. Почнат "Каран-каранфилчето", бай Ганю тракне с чашата, спрат. Почнат "Не щеми ний богатство" ¬ пак тракне с чашата. Обърнат на "Зелен листец". ¬ "Хъ, видяхте ли сега! Е-е-е-е-ех! Гел кефим, гел!"...

 

 

Очевидно има „любовни” песни, може би това са били маками, има и песни „за ракия”. Може би и за вино…

Сведения за пловдивските кръчми и теферича в началото на 20 век дава Никола Алваджиев в „Пловдивска хроника”. Пловдивските „Силистра Йолу” са Адата и Пепиниерата. Още има пловдивчани, които си спомнят пикниците, както вече ги наричаме, на Острова, край Марица, Лаута, край реката при Дермендере и т.н.

Алваджиев споменава да първата „механична музика” – латерната, и за цигански оркестър, включващ тамбора, мандолина, флейта и ут, канон. Споменава се и за арменски оркестри. За текстове и жанрове не става дума. Но ориенталските ритми със сигурност са присътвали, защото кючек се е играл и в долнопробните кръчми край салханите по бреговете на Марица, и в кръчмата на Михалчо на Понеделник пазара. При Михалчо кючекът е бил задължителен със сигурност на Втори февруари, за другите дни не сме сигурни.

С навлизането на европейския начин на живот под тепетата се появяват ресторанти със салонна – да я наречем,музика. Появяват се и така наречените „стари шлагери”.

Още през 30-те години идват сръбски певачки. Най-известната е „Мица пияница”, но има и други.

Мица пее в „Каменица” /на мястото на хотел „България”/ пее и танцува, дрънка с дайрето и събира мъжките погледи. Мъжете я обичат и не бързат да се приберат вкъщи, съпругите а мразят.

Някъде в началото на 40-те години, когато започва войната, Мица изчезва. Клюката разказва, че била шпионка, а с дайрето предавала шифровани съобщения – като Мата Хари. След войната обаче при едно гостуване на пловдивски футболен отбор в Белград футболистите виждат Мица пред стадиона – за да прегърне пловдивчаните, вероятно нейни клиенти.

В рубриката на ПОТВ „ТВ университет по пловдивска история” започнахме поредицата „Какво пеехме, когато пиехме”.

По телефона се обади зрител, който разказа друга балканска история. Дядо му бил музикант от Зайчар. Дошъл в     Пловдив в началото на века. Някъде в кръчмите се срещнал с певица-пловдивчанка. Залюбили се и певицата му станала баба.

Поредицата продължава. В понеделник от 10 часа на живо Георги Григоров ще донесе записи на песни от едно време. Ще стане дума отново за оркестрите и певците от кръчмата на езерото, на Сахата, на гара Филипово, на Герджика, Адата и т.н.

Може да се включите по телефона – все пак и това е част от историята на града.

Да продължим заедно…

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5227619
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031