Гост-автор | 15/12/2017

Петър Кичашки:

„Имах приятната възможност наскоро да комуникирам с младежи от различни държави, които бяха за няколко дни в столицата. След една тяхна разходка из центъра на София и на мой въпрос дали градът ни им е харесал, едно от момичетата ми каза в прав текст, че София въобще не й допада.
Попитах защо и вече бях в готовност веднага да защитя нашето си, въпреки че аз самият не веднъж съм критикувал управата на столицата. Бях си подготвил контрааргументи и за мръсотията, и за задръстванията, и за какво ли не. Не бяха кой знае какви контрааргументи, но можеше и да минат пред чужденец.

Тогава обаче момичето каза нещо, за което нямах отговор. Тя ми рече, че ние българите сякаш съзнателно се опитваме да се заличим като народ. Точните й думи бяха:
„Нямате из целия център нищо традиционно българско, ако не броим 2-3 полу-фалирали магазини за розово масло. Всичките ви табели са и на английски, сякаш се срамувате от езика си. Даже коледният ви базар на центъра е… немски! Нищо българско не видях никъде. Само МакДоналдс, билбордове с Кока-кола и надписи на английски“.
Накрая добави, че в Щатите, Англия и Германия е била и е искала да видя България, но ние толкова сме се постарали да я заличим, че колкото и да е търсила България в София, просто не я е видяла. Как се отговаря на тази болезнена истина, която май само ние не виждаме? Така изглеждаме отвън и за това отговор май нямаме. Или поне аз не намерих. И не, това не е критика към тази или онази партия, този или онзи управленец. Това е повод да се замислим всички за това какво правим с държавата си.“