там, у дома си, при сина си и при съпруга си.

Аз съм нейната оживяла дихателна клапа,

прекрасен, истински, чист... да, но Другият.

Тя се взира пак настръхнала в Нищото,

оковите, бляскави, и те с нея заспиват,

и в съня им танцуват диви огнищата,

тъмнината е зла и горчива, и те я убиват...

Тя си мисли за мен, и е пак добра гравитация,

и изражда богини, и в тях се просмуква,

после тихо запява, вече е сълза в медитация,

а моята черна дупка гръмовно се спуква.

Тя е моето минало утре и бъдещо вчера,

тя е кувьозът, в кото отглеждат вселените.

Ще нареже салатата, ще приседне в килера

и ще плъзне пак печална във вените ми...