Сънят ми ти отстъпва свойто време,
светът ми се променя с тебе,
Реалност със мъгла обляна...
Тя чезне от фантазии огряна.

Утрото, обаче, разваля ни играта -
картина в пясъка, която
живот като безмилостна вълна
отми и във една сълза събра.

Дай ми знак,
ще чакам пак
да падне мрак.
Ще скрия как
се лъжа, че надежда има,
макар и скъпо да ми взима.