... не ме очаква нищичко добро – 
и Варна не прилича на Уайкики, 
мелтемът изпълнява „Болеро” 
в масурите на сухите тръстики, 
хрипти морето в каменния бряг
и в мръсна пяна цяла нощ се дави, 
намества вълноломът крив гръбнак 
и яко скърца с прешлени и стави, 
и сякаш кърти плочи от гранит 
небето с тежки ломове над мене, 
с последната си клечица кибрит 
се моля Богу, паднал на колене – 
ако все още мисли ме с добро, 
да съхрани в главата ми хард диска! – 
и слънцето – със златното ведро, 
над мен отново изгреви да плиска...

И цял живот да свирят „Болеро” 
мелтемите под лятната ми ризка!

    

Шефе, тазсутришното стихотворение е по-хубаво от палачинката със сладко от смокини, която излапах преди да пална лаптопа и кацна при теб, при тръстиките, мелтема и гърбавия вълнолом.
Тази зима ще дойдеш да ти демонстрирам майсторлъка си. Имаш две запазени места, но ще ме предупредиш, че врътнята около печенето на палачонки (Сбърках клавиша, но грешката ми хареса и я оставям.) отнема бая време. Доде ги чака човек, може и да задреме.
Спокоен и по възможност весел край на седмицата.
Чичо ти Пепи

Светли почивни дни, Чичо Пепи!
Наздраве!
Чу