Както писах вече, нашият организъм е саморегулиращ се. Но стигаме пак до колонотерапията, а тази дума е мръсна дума в съвременната българска медицина. На запад не е, всяка клиника там е длъжна да има такъв кабинет, но за Бг това не важи, въпреки многократните искания от ЕС за създаване на такива кабинети у нас - на първо място сме в ЕС по заболели от рак на ДЧ. Та на въпроса - дебелото черво е датчика на обратната връзка на нашия организъм - там се отчитат параметрите на изходящите вещества и спрямо тях се дават сигнали на мозъка да засили или отслаби действието на дадена жлеза, орган и тн. Има и други функции, но аз ще се спра само на тази - регулиращата. В течение на времето, по вътрешната стена на ДЧ се натрупват остатъци от храната и образуват коричка, която в последствие става на "камъни" и "тапи". Тази кора пречи на "датчиците" да отчитат какво излиза и трябва да регулира и от там вече идват ядовете, мозъка почва да дава команди както си знае, "по стари записи". Отделно тези твърди образувания оказват механическо въздействие на околните органи - притискане, запушване и съответните следствия - дискенезия, камъни в жлъчката и тн. Първият засегнат орган обикновено е черния дроб и жлъчката. Нарушава се работата им. Следват бъбреците, белите дробове и тн. По принцип гори най-слабото звено-първо. После започва лавинообразен процес.

специални хора те поемат, свличат ти гащите, проскат те по корем на една маса, измиват ти гъза, а най- накрая ти бъркат в гъза и ти изваждат дебелото черво, което обръщат наопаки. След това с дървена лопатка хууууубавичко изстъргват лайната от него. То си нещо повече от оргазъм!

Благодаря за споделеното преживяване, Постоле! Личи си, че си останал доволен.