Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2020 21:11 - ПОСЛЕДНАТА ОТСЕЧКА ОТ ЗЕМНИЯ ПЪТ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1015 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 30.03.2020 21:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПОСЛЕДНАТА ОТСЕЧКА ОТ ЗЕМНИЯ ПЪТ НА НЯКОЛКО  ВЕЛИКИ КОМПОЗИТОРИ –

                             БАХ, ХАЙДН, МОЦАРТ, БЕТХОВЕН И БРАМС....

 

   Спазването на карантината срещу коварния вирус, което считам за заджително, дълго време ме задържа на вилата. Нямам селски ралоти по градината, работите по къщата също съм свършил, нямам - защото не искам да имам тук! – и интернет. Но пък имам елементарна уредба, която работи с компактдискове. Така ми остава доста време да слушам музика и да чета музикалните книжки, част от които са тук. Купувал съм ги през целия си живот, повечето издания са съветски, издавани в годините 1965/89.  Препрочетох някои от тях. Възприемането на живота и творчедството тези велики композитори е различно когато се докосва до тях човек в по-ранна възраст - с интереси,  но недозапознат с музиката и личностите им, с мястото им в света на музиката и по-късно, в зряла, та и презряла възраст, когато човек, изминал вече съществената част от жизнения си път доста се е променил. Сега прочитът ми на книгите от областта на музиката е съвсем различен, защото през изминалите десетки години съм се променил и запознал с много музикални произведения.

    От композиторите, чиито последен период ще опиша накратко или по-подробно, само Хайдн е починал на повече години, отколкото съм аз сега – аз съм на 76, той е починал на 77. Сравнението, което несъзнателно правя между моята възраст и тази, при която тези велики композитори са починали предизвиква допълнителни емоции в мен. Бих казал, „висотата” на моята възраст, почти колкото тази на Хайдн, ме подтикна да напиша постинг за него, в който показах какво място заема музиката му в живота ми, а също и защо неговият живот е пример за мен. Аз го считам за неканонизиран светец с богат хумор и чиста душа и от тази гледна точка разбирам произведенията му. Изкючително много уважавам не само музиката, но и делото на този велик творец. Писах с обич към него и това е едниственият ми постинг от серията подобни за музиката – те станаха доста - който си харесвам.

   По време на дългогодишното ми запознаване с музикална литература се научих да разпочнавам и опитите за идеологизиране на историята на музиката от официалните руски водещи в тази сфера, които по политпоръчка съзнателто изкривяват на образите на отделни композитори, принизяват делото на едни и възвеличават на други, обясненяват с лъжи истините за делото на велики композитори Цитирам само един композитор, според съветските музиковеди той е не вярва в Бог, а ралоти за народа. Освен тези „трудове” на антгажираните да проституират с музиката се появяваха и доста други, по-скромни по обем, в които авторите изразяваха позицията си, кореспондираща с истината за автора и музиката му, много рядко се появяваха и превъзходни трудове за музиканти в превод от големи автори, къкъвто бе напр. Алберт Швайцер. Обучениета на бъдещите музиканти де извършваше по просташките учебници и голяма част от нашите музиканти, учили там са поразени тотално. Цитирам един таг, Тонарищ профессор киндалоВ. Как този процес е бил протичан от идването на Сталин през 1922 г. съм описал в твърде обемния ми труд за Шостакович.Тези мрачни години съм описал в монографията ми за Шостакович.

   Този процес в България още не е изчистен, но има признаци на промяна. Младите преподаватели постепенно изместват боклуците с летонирани глави и от позицията на времето сега предппиемат необходимите промени.

   По времето на путинизЪма същият този процес в областта на музиката, наложен от Сталин продължава да действа, но персоналът е по-редуциран. Вместо началници на отдели с десетки високообразовени музиканти в НКВД, днес начело на музикалната мафия на Путин са въздигнати олигарси. Такъв е осетинецът Гергиев за Музика сериозо, извесетнен като диригентът на Путин и евреинът Йосиф Кобзон за Одел „Чалга”. После его успении не знам кой е сега. Цитирам и още един, но той май играе само на бутилка, челистът на Путин Сергей Ролдугин, вписан в Книгата на Гинес – за няколко минути свирня в Кремъл пред Путин му плащат два и половина милиарда долара. Нямам правописна грешка, два и половина милиарда долара. Въвеждам таг, хакерската атака срещу панамска офшорка. Предполагам кому принадлежат изпраните пари чрез агента в музикалната мафия Ролдугин девизи.

   

    След това дълго въведение започвам с послендия период от живота на Бах. Бах е преводачът на словото Божие на музикален език. Вместо опери той пише кантати за неделната служба в църквата, а също и по-значителни творби, наричани Пасиони. В тези пасиони се описва животът и делото на Исус Христос според Евангелията в Библията. Пасионите се изпълняват в определено време на годината в евангелските църкви. Бах евангелски хриситянин, което озачава, че в Молитвите си той се обръща към Бог син. Към предназначените за Бог и евенгелските християни творби той пише едно от най-великите музикални произведения от типа Меса по текста на решенията на вселенския Събор в Никея. Месата е останала известна под името Висока меса в си минор. Тоналността също е архаична, в тази тоналност при четене звучи и Библията. Бшиблейски образованите ако са поети и имат призвание Божие за написаното от тях, тази тоналност е характерна за стиховете им. Тук ще допълня, че нашият патриарх по рекомендация на всерососсийския патриарх-менте, полковника от ФСБ Гундяев, игнорира последия вселески събър – събитие, които се случва веднаж на векове. Вместо да отиде на това най-важно за християните събитие, той изпълни приказа на ментето, което по-късно се натресе в България и бе удостоено от президента ни простакисимус с висока държавна награда.

   Бах пише и много светски творби, но би трябвало понятието светски да го напиша в кавички. В оркестровите творби – Бранденбургски концерти, Сюити, Концерти и др. съществува паралел между картините в тези негови светски творби и красотите, които той рисува в пасионите си. В камерните му творби има молитва, покаяние, споделяне на голяма скръб, всички възможни състояние на човешката душа. Цитирам Прелюдиите и фугите, но не само те посят подобен характер.  Инструментът на Бах обаче, с който той се обръща към неговия Бог е органът. Освен, че е създал най-трудните като полифония и за изпълнение творби за орган, Бах е бил отличен органист и майстор по органите. За проверка качеството на направен нов орган в някоя църква по Германия винаги са канели него за преценка на инструмента.

   В последните години на живота си Бах страда от прогресивна загуба на зрението. Това не може да не се получи със зрението му, защото той е написал много творби. Бог обаче му праща спътник в живота след смъртта на първата му жена,  Ана Магдалена, която го боготвори. Тя преписва творбите му за неделната служба, грижи се децата. Бах има от нея 16 деца, осем от които умират съвсем малки.    

   В опит да коригират зрението на Бах му правят операция срещу катаракт, но тя е неуспешна - вероятно тя се е дължала на лек инсулт. Става въпрос за медицината на ниво преди 1750 г.  След операцията Бах ослепява тотално. Така той не може да изпълнява договора си към църквата, да бъде неин кантор. Само че семейство Бах живее в дома към църквата Свети Тома в Лайпциг, дом предвиден за кантора, какъвто той не може повече да бъде. От църквата намекват, че така не може, но не предприемат нищо. Договорът за водене на обучение на хористите, музикантите, поставянето на нови кантати за неделните богослужения също не може да се приложи. Дават от църквата някакви помощи на многодетното семейство Бах, крайно недостатъчни. Бах пише обаче нови творби, които диктува на зета си Алтникол, органист. Никаква  разлика не може да се намери в творбите му преди той да ослепее и след това - Бах ише музика за свой Бог и е убеден, че той го разбира. Взорът му, вече различин остава отправен към неговия Бог, Исус Христос. Основата на вероучението на евангелските християни са четирите Евангелия от Новия завет.

   В Хрониките си Ана Магдалена отбелязва, че връщайки се от служба, Бах започвал да свири на клавира в дома им, но само част от това, което той е свирил е успял да запише.

   Крайната бедност, несигурността, напрежението, довеждат Бах до нов инсулт. Той остава на легло. Не е много ясно от леглото ли пише той последното си произведение, Изкуство на фугата или преди това. При писането на последната фуга на три теми, четиригласна,  където той провежда тоновата последователнот В А С Н - неговото име, синът му Вилхелм Фридеман вписва в партитурата, че баща му е починал и тя остава недовършена.  Опити да я довършат са правили мнозина композитори, но най-успешният е на Бузони. Най-популярният оркестров финал е на руския евреин Баршай, последната фраза при когото не е първата тема, а третата.

   По това време Бах пише и хорала Пред твоя трон, в оригинал за орган, известен повече от транскипцията на Бузони за клавир. Всички големи пианисти го имат в репертоара си и го изпълняват на бис.

   Положението на Бах се влошава, той разбира, че краят му е близо и иска да дойдат при него роднините му, да се прпости с тях. И става чудо:

  Когато роднините са при него, той проглежда!!!  Вижда всичките, различава ги добре, прощава се всеки от тях и когато се прощава и с последия, последва нов инсулт. Бах губи съзнание и след час умира.

    Така Господ-син прибира при себе си най-великият композитор, Божий пратеник на земята с мисия да преведе Божието слово на езика на музиката. Доста високи са изискванията да са извърши този превод от музикантите, доста високи са и изистванията и към тези, които могат да разберат превода. Ще въведа два тага – Алберт Швайцер, евангелиста на Бах и пианистът Бузони, най-добрият изпълвнител на Бах.

   Ще въведа и мисълта на Вайсенберг като съвсем малко дете, когато за първи път чува творба от Бах. Той пита, този композитор не стои ли някъде Горе от лявата страна на Бог.

   Големите деца на Бах въобще не се интересуват от вдовицата на Бах и по-малките им братя, сестри. Някои от тях са с добро материално положение, но просто не се интересуват от роднините си. Венец на тази простотия след години се явява най-малкиият син на Бах, Йохан Кристиян Бах, наричан Лондонският. Той нарича баща си Старата Перука и се хвали, че не и изсвирил от него нито една нота. Историята го е поставира на мястото му.

   Ана Магдалена Бах постъпва в приют за бедни, където умира в крайна нищета. Но и там прави нещо значително – написва книгата Хроника на Ана Магдалена Бах. Нейният морал, нейното дело на земята е равно на това на Дева Мария.

  

       А сега за Хайдн:

       Последните години от живота на Хайдн протичат последователно през няколко егапа - творчески подем, творчески връх, постепенното му оттегляне от почитателите и приятелите му. И успението му като самотник. Думата успение за него е напълно подходяща.

    Хайдн през по-голямата част от живота си работи като ръководител на орексъра на граф Естерхази, за когото трябва да пише опери, симфонии, програмна и камерна музика – всичко, каквото Естерхази му поръчва за определана дата. При този договор с графа творческата свобода за Хайдн е била когато твори поръчаното музикално произведение да вложи в работата си творчество.

    Графът умира, синът му не обича музиката и разпуска оркестъра, но оставя на Хайдн добра пожизнена пенсия – обстоятелство, превърнало Хайдн в свободен артист.

   Така щастливо започва последният творчески период на Хайдн – той маже да напише каквото си поиска музикално произведение, уважаван е във Виена, защото се е утвърдил като баща на Симфонията, на Струнния квартет и на Нлавирната соната. Най-великият композитор на неговото време, Моцарт, го счита за негов духовен баща и го нарича Татко Хайдн.

   Хайдн не е напускал родната си страна, макар да е ценен и по цяла Европа и канен в много страни. Неговата мечта обаче е да посети Италия, мечта по онова време на всеки музикант, макар той да е вече на ниво много-много-много над това на италианците. Неговата музика е от типа сериозо, на италианците е от типа буфа, а като се  видят имената на оперите им, специалистите разбират каква ще да е музиката им и без да чуят една нота от нея. Но вместо към Италия, Хайдн се отправя на две турнета в Англия. Негови почитатели го канят в Лондон да запознае лондонската публика с произведенита си.  Хайдн отива още по-далеч, по време на пребиваването си в Лондон той пише за тях 6 /прекрасни!!!/ сиимфонии, получили името Лондонски. Славата на този велик композитор се разпространява и в Англия след живия контакт с него и премиерата на тези прекрасни произведения, в които той прилага достиженията на Моцарт в този жанр.

    Вълнението  в Лондон сред музикалните среди от срещите с него е толкова голямо, че те го канят още веднаж. Последва нов подарък от него, още 6 симфонии. При второго си посещение Хайдн преминава през още една чужда страна, Германия, през която се прибира до Виена. Австрия става втората родина на Хайдн, подобно по-късно на Брамс, където той остава до последния си ден.

   Попридобил малко международен опит от тези пътувания,  понадникнал в други библиотеки, Хайдн се запознава по-сериозно с английската музика – нейният първи в историята й велик музикант, Пърсел, а също и с Хендел, гражданин на света, етнически германец, когото англичаните считат за техен композитор.  Хайдн е на върха на славата си, годините са му доста, но той има още творчески сили. Връщайки се в родината си, той решава да напише творби в ораториалния жанр подобно на Хендел. Така Хайдн създава според мен двете свои най-велики произведения – ораториите Сътворението на света и Годишните времена. Това са изключително велики произведения, голям техен интерпретатор е Бърнстейн, Мечият камък. Според мен те не принадлежат към църковната музика, каквито са произведенията на Бах. И на Брамс Немският реквием не е неписан за починал велможа, идеята му е съвсем друга поучение към живите.

    Ораторииите са представеин с успех пред виенската публика. Славата на Хайдн е на върха си, но и силите му са на свършване. Той отслава физически, носи широки черни дрехи, все по-рядко посещава музикалните изяви, включитено когато изпълняват негови творби. Пише още една оратория, Последните седем дума на Христос на кръста, която прерабтова и за струнен квартет, сонати за пиано, като при тях подобно на Лондонските си симфонии постига върха си в този жанр. Една от тези сонати, в ми бемол мажор е в репертоара на всеки голям музикант.

    Годините напедват, с тях намаляват не само на творческите сили – в последните си месеци Хайдн прави преработка на народни песни – но и физическите. На някои музикални изяви той се появява, сядайки в последна минута на последния ред, като веднага след представлението си тръгва. Започва и да страни от хората. А приятели, почитатели, той има много, но емоционално сили да се среща с тях, да говори, да обсъждат музикални и други проблеми той вече няма.

   Хайдн през целия си жовот е бил самотник. Бил е женен по документи, но не е имал никакви контакти с жена си, която е живяла на друго място в Австрия и умира преди него. Придвижил се доста надалеч по жизения си път – умира на 77 години -  далеч от роднии, които са в Хърватия, без да има наследници, той е забравен от тях, но остава в душите на хората по света, познаващи творчеството му и значението на музикалното му дело. Аз съм един от тях.

   Една сутрин Хайдн не излиза от квартирата си, днес негов музей. Неговите приятели са обезпокоени, влизат в жилището му и го намират починал.

  Когато чета за смъртта му, винаги я свързвам с успението на нашия светец Св. Иван Рилски. И двамата са Божии пратеници на земята според мен, но изпратени с различна цел.

  А Хайдн – светът освен, че не е наясно с ролята му в музиката и величието на творбите му, не е направил е нещо друго, което този свят човек заслужава – не го е канонизирал. Той заслужава това. Не само аз, има и други, които обожествяват музиката и житието му.

   В последните години все по-често се изпълняват негови произведения, подобно на тези на преждетворящия Вивалди.  По негово произведение е и Химнът на Германия, музиката е от взета от един негов квратет, в който има тема с вариации.

 

      Трудни са последните години от живота на Моцарт, космическата светлина към земята, отразена част от която осветява и нашите  души.

    В последните години животът на Моцарт става много труден. И той си е виновен обаче за това – живее много на широко от кръчма на кръчма . жена му е разсипница. Взема и заеми. Това, което се търси от музиката му за да припечели от труда си са предимно неговите опери. Вкусъът на виенската публика става все по-лош, виенчани предпочитат италианските опери, които по нищо не могат да се сравняват с тези на Моцарт. Духът заставя Моцарт да твори, той няма спонсори кавито имат Бетховен и Брамс  след него. Давам пример – без да има поръчка, Моцарт пише три симфонии, които се запазват като партитура, доказваща как се протичали мислите му. В трите партитури няма нито една поправка!  Никой не ги му е поръчал, нищо не му е заплатено за тях, не са изпълнени докато Моцарт е жив. А са жалон за пишещите симфонии сред него. Виенчани считат тези тези творби за учена музика,  не звучащи, не интересни, допълвам, за тъпите виенчани, които по времето на Шуман стават още по-тъпи.  Това, което ги вълнува е италианската опера, някои от оперите -  възмутитлно просташки.

   Моцарт не може да плати за жилището си, няма поръчки, принуден е да дава уроци по музика. Академии, на които той е представял новите си творби не могат да се организират. Връзките му с масоните при това положение стават все по-силни, но и от тях Моцарт не може да спечели нищо, макар да им посвещава велики творби. Цитирам триото Кегелщатт, Котцертът за кларинет и оркестрър, операта Вълшебната флейта, Кларинетния квинтет.

   Че нещата при Моцарт вървят много зле ще дам един пример с последният му Концерт за пиано с оркестър в си бемол мажор. Аз си мисля, Моцарт когато е писал този Концерт е знаел, че ще умре. Той е нямало и къде да го представи, сторил е това в един  ресторант, където вечерта свирил него приятел. Това произведение, написано в светла тоналност е така мрачно, че служи за пример колко тъга има в музиката на Моцарт.

   Ако виенчани не бяха толкова тъпи, Моцарт щеше да напише още много клавирни концерти и не само тях. Но величието  на творбите му те не могат да оценят и от позицията му на свободен артист той остава без доходи, една от причините за неговата смърт. Не успява да довърши и Реквиема, от който се надява да припечели нещо, макар да е убеден, че го пише за самия себе си. Смъртта го изпреварва.

   Че Моцарт е знал за края си става ясно и от срещата му с Хайдн в края на 1790 г., когато Хайдн отпътува за Лондон. При каретата идва Моцарт и казва, че тази среща може да е и

поседната им. Така и става – в Лондон, няколок месеца след тази среща Хайдн научава за смъртта на Моцарт, най-важната личност в неговия живот.

   Моцарт е изтощен физически, защото положеният труд за писане на музиката му е огромен. Макар и на 35, той физически е много зле, изтощен е тотално. На всичкото отгоре се и простудява. От простудата се засягат бъбреците му, които престават да работят.

    Така се стига до последният ден от живота на Моцарт, а тази вечер в 19 ч. във Виенската опера ще поставят любиимата му опера, Вълшебната флейта.

    Моцарт е много зле, но към 19 ч. живва и се вглежда в часовника. С вътрешния си слух, гледайки часовника, той участва онлайн в представлението. Имитира доколкото има сили ариите, оркестъра, солиращите инструменти. По време на антракта си поспива. Представлението свършва. Погледът на Моцарт изгасва и час след това той е починал.

   По повод смъртта му фалшива новина, че Салиери от завист отровил Моцарт, става прпичина за полудяването на този голям, но неоригинален талант, постъпването му в лудница, където той умира след няколко опита да се самоубие. Той най-добре от виенчани е знаел колко велик е Моцарт и колко тежко е това несправедливо обвинение.

   Жената на Моцарт, Констанца, писал съм за нея, тя е била нищо и половина. Пари за погребение  - никакви. Погребали са Моцарт в общо гроб, не е известно и до сега къде точно. От останалите 6 негови портрета няма такива, които да си приличат. Светина и звук от космоса, сега по обратния път натам е поел пътя си и Моцарт.

 

     А сега за последните години на Бетховен, изключително трудни по линията на неговите...двама братя.

    Бетховен през живота си се е чувствал самотник, искал е да има жена, семейство. Трудна е връзката между творец и човек, особено ако творецът избира. Не се е получило при него. За малко да стане с Тереза Малфати, но брак между тях не се сключва. Чувствайки се отхвърлен, Бетховен създава струнен квартет, който нарича Сериозо.

   Големите беди се струпват на Бетховен в последните му 12 години. През 1815 г. умира брат му Карл, който е женен за една разпоретина. От нея нищо те става – тя нито може да работи, нито има морал, пълна е с вкарани й грешни команди, най-владее любовта. Братът оставя син на 9 години, който желае да откъсне от жена си, за да не стане като нея. Прави той завещание, но то не е прецизно, майката на детето го оспорва в съда и така 5 години. Неприятностите по това дело съсипват Бетховен, той видимо остарява. Делото се решава в полза на Бетховен, но явно майката е получила за това някакаква сума от него, за да се съгласи.

   Междувременно племенникът, който е осиновен от Бетховен направо го съспива. Не иска да учи музика, не иска да става какъвто му препоръчва новият му татко - да се занимава с наука, за да бъде свободен човек. Проклетият ген на неговата майка се събужда с мощ в този юноша, нещо, което досъсипва Бетховен. Той прави завещание, като всичко завещава на племенника си, а парите, с които разполага влага в акции и буквално остава без нищо. А „синът” му иска и иска. Защото играе на билярд и обикновено губи някакви суми. Умението на този юноша да вкарва топчето в отвора е станало известно във Виена. При нас имаме поговорка, идваща от осиновителите на цигане – вари го, печи го, циганинът си остава циганин. В случая с този боклук дори обстоятелството,  че се е оказал при титан на човешката мисъл не може да повлияе на развитието му. Той търсии контакти с майка си, която го разбира напр. като е загубил някаква сума на билярд или като е напуснал поредното учебно заведение, а Бетховен го не разбира, иска от него да учи, да се труди. И поради това племенникът намразва Бетховен. По закон обаче той не може да се върне при майка си, наричана Царицата на нощта, остава при Бетховен и решава да се самоубие. Спасили са го, но Бетховен отново е съкрушен от тази негова постъпка. Той има неизразходвано бащино чувство и държи на племенника си, макар връзката да е станала невъзможна.

    Поради нервно напрежение, а също и поради причини, че Бетховен не е прояввявал достатъчно грижи към себе си, той заболява от болест на червата, от която едвам излиза жив. След опита за самуибийство обаче на племенника  си Бетховен търси още начини да му дава пари / за игра на билярд?/ и за целта се среща с брат си Йохан, спекулант с лекарства, закупил имение до Виена. Бетховен с двама свои придружители с каруца /подчертавам, с каруца!/ отива до брат си, който предявява изискване към тях да му плащат за пренощуването при него и храната, която ще им дава. Бетховен остава обаче няколко месеца там, като времето ползва и за композиране. В мрачна нощ през зимата той решава да се върне, като брат му не му продоставя покрита кола, кабриолет, а каруца. Завити с осдеала в студа и мъглата тримата пристигат пред дома на Бетховен, но той едвам е жив. От простудата му се усложняват всичките болести, които той има и в срашни мъки на 26 март 1827 г. умира.

    Цялото му наследство трябва да получи племенникът му  /б. м. боклука Карл младши/, който не се интересува от ръкописите и разговорните тетрадки на Бетховен, от скицника му, на основата на който той разработва мислите си, а дали е останало нещо /пари/. Рзбира се, че няма нищо интересно от него и цялото това богатство се разпилява в значителна степен, ще поясня защо.

 

   През живота си Бетховен бива финансиран от трима много богати князе, спомням си имената на двама от тях, княз Лихновски, най-щедрият му спонсор и княз Лобковиц. Без помощта на тези спосносори, с които Бетховен е имал и договор, той не би могъл да композира. През целия си живот той е имал много приятели музиканти, някои толкова преданни, че са сторвали всичко, което могат за него. Между тях споменавам Антон Шиндлер, музикант, не оставил нищо интересно, но пък предан на Бетховен. Такъв е бил и Хютенберенер. Антон Шиндлер се грижи за Бетховен когато е на смъртно легло.

    Антон Шиндер е спасил част от наследството на Бетховен, но много е било безвъзврантно загубено поради продажбата на ръкописите му и други важни документи на случайни хора.  Идва някой, защого обича музиката на Бетховен, купува за стотинки един негов ръкопис и този пъкопис е вече изгубен. Шиндлер пък унищожава доста разговорни тетрадки по негова преценка.

   А сега за Бетховен като изяви в обществото в последните му години. Отбелязвам, че ако не се бе появил в живота на този титан племенника му, Бетховен щеше  да напище много повече творби от тези, които ще цитирам. Същата простащност на виенската публика към творчеството на Моцарт е виновна и за творчеството на Бетховен в последните години на живота му. В това отношение и двамата ковпозитори са ощетени от вкуса на виенчани, които недолюбват неразбиланата от тях т. н. учена музика.

   Беттховен  е бил критик на Метерних, известен диктатор от времето, когато Бетховен е  в доста напреднала възраст. Било е пълно с агенти на Метерних, мнозина са отишли за дълго в затвора, Бетховен обаче не е станал обект на арест или наказания. Причината е ясна, това не е някой обикновен човек, а Бетховен.

   Най-важното обаче за последните години на Бетховен са неговите творби от периода след 1815 г. Всичките му творби са на голяма висота и доста различни спрямо тези от предишните му години. Бетховен пише една меса, наречена Миса Солемнис, доста различна от тези на Бах. Причина е, че Бетховен не е теолог какъвто е бил Бах. Доста различна от другите му симфонии е и Деветата, която освен голямата си продлъжителност, в четвъртата си част – по същество кантата - има четиригласен хор, изпълняващ текста на Одата на радостта от Шилер.

   В камерната музика обаче каквото постига Бетховен е връх на всичките видове камерни жанрове, в които той е творил. Привеждам за пример Сонатата за клавир Хамерклавир със страхотната фуга в нея, а също и недостижимите опуси 109, 110 и 111.

   В струнния квартет каквото постига Бетховен е трудно за побиране от човешкия разум. Не е била оценена тази музика от тъпата виенска публика, която я окачествява като учена, нейният път започва от Франция. През тези години във Виена навлиза и по-късно се установява един нов вкус, истинската музика според виенчани, тази на италианските оперни композитори и  по-късно появилата се чалга на Щраусите, баща и син, Целер и още доста чалгаджимайстермахери. . Такава публика не само не може да разбере последните творби на титана на човешката мисъл, Бетховен, тя не може и да ги издържи.

   Ще завърша с мнение на самия Бетховен за самия себе си:

   Князе много, Бетховен е един!

 

  За да не стане постингът ми много дълъг, ще включа в него последните години на още само един много голям музикант, Брамс, неговите последни пет години. От тези, които включих в постинга си най-леко достижим до сърцето на човека е Бетховен, най-трудно – Брамс.

    Брамс е слънчев човек, обичащ близките си, грижещ се за тях, но също и приятелите си, музикатахму обаче е много сложна. Всички достижения на великите композитори преди него той прилага в творчасетвото си.

     Брамс помага на младите музиканти да се справят с финансови проблеми при издаване на творбите им. За разлика от предишните композитори, които описах с изключение на Хайдн, Брамс е един напълно задоволен от към приходи човек. Той е наистина богат, но е благороден - раздава щедри помощи на всички, които имат нужда, прави дарения, явни и тайни във фондации на музиканти. Брамс е най-скъпоплатеният музикант на своето време във Виена, а може би и в цялата история на великите музиканти в този град. Освен това той е и най уважаваният музикант във Виена. От Общината на Виена, от Музикалното общество на Виена и по други линии той получава заплащане за всяка своя творба по /приведени към днешня курс/ 70000 евро, независимо са някакав соната ли става въпрос или за симфония.  Брамс има банкова сметка, която се управлява от издателя му и негов приятел, Зимрок.

     Брамс е имал възможност да посети Италия 4 пъти, прекарвайки там по месеци. Той е бил физически здрав, силен и обичал да ходи по регионите на Италия, където има много културни паментици, живяли са старите майстори, а също и майстори на инстументи. Брамс не е бил безразличен към жените и е имал доста приятелки, всичките високоинтелегинетни или певици. Едан от тях прави такова изказване за Брамс, че остава в историята на музиката както 20 годишната италианска, цигуларка, която Моцарт харесва и й посвещава фантастично красивата соната Стриназачи, така се е казвало момичето. След посещението й във Виена, никой не е чул за нея, но покрай Моцарт името й остава в историята на музиката с прекрасната вещ, вдъхновената соната, вероятно от чувства към нея, която те изпълнили заедно.

   След 1892 г. редица трудности и загуби на близки водят до промяна на стила на Брамс като композитор, предпочитаните жанрове за работа стават камерните. Нищо вече не е същото. Брамс завършва най-великата си и трудна симфония, Четвъртата, да напише още една, за което е приканван от приятелите си, той няма сили. А загубите на роднини и близки следват една след друга. Починала е вече майка му, починал е баща му. Брамс се чувства задължен да помага на мащехата си, като й изпраща пари. Починал е брат му, пълен неудачник, който Брамс издържа. Почива и сестра му, с която той не може да осъществи никакъв интелектален контакт, но си я обича и издържа, защото тя през целия си живот има главоболие и не може нищо да прави. Почиват много негови приятели във Виена, между които и големият диригент, пианист и музикнт Ханс фон Бюлоу. Негов приятел художник умира, певици, вдъхновили го да напише за тях песни. И нещо друго ще се случи, на края на живота си е Клара Шуман, най-важният човек за Брамс в музикаата. Какъвто е бил Моцарт за Хайдн.

   Брамс счита, че няма какво повече да каже в музиката. След квинтета оп. 111 той има намерение да не пише нови творби.  Но преди последните метри на жизнения си път той получава нов творчески импулс и завършва живота си по начин, който би трябвало да е пример не само за музикантите, за хората на изкуството, но и  за всеки стремящ се да изживее достойно земния си път човек.

   Брамс присъства на някакава музикална изява и чува нещо невероятто, изпълнението на кларинет на Мюлфелд. Брамс е пленен от изкуството на този кларинетист – музикант!!! – запознава се с него и решава да напише творби и за кларинет. Кларинетът е инструментът на масоните, те имат и тоналност, ми бемол мажор. Композиторът, написал най-хубавата музика за масоните е Моцарт, цитирам само една негова творба, операта Вълшебната флейта. Брамс замисля наколко пиеси за кларинет и осъществява замислъла си. Той пише едно мъжествено Трио за пиано, кларинет и виолончело. Партията на кларинета е изпълнена от Мюлфелд. Следват две сонати да кларинет, най-вълшебните за този инструмент, и един квинтет с кларинет, подобен на този на Моцарт, но не предназначен за масоните. В момента си спомям драматичния момент от Втората му част.

   Ясно е, че нова симфония няма да има, но пък какви камерни творби създава Бармс – две сонати за цигулка и пиано, една за виолончело, знаменитото Трио за пиано, цигулка и виолончело оп. 101, а също и четири опуса с клавирни пиеси. Някои от тези пиеси са по-ранни, но той ги преработва. Изискванията към клавира при тях са невероятни.Те обаче са и тъжни – това са неговите последни песни. В тях се чува орган, струнен квартет, оркестър, в съвсем компресиран вид, но с всичко необходимо за жанра в тях има пиеси като Романс, Балада, Рапсодия, Интермеци. И много полифония.

  В този период от живота на Брамс той създава и една орекстрова творба, Дойният концерт на Брамс за цигулка и виолончело.

   Най-стршаната вест, подобна на тази при Хайдн за смъртта на Моцарт е едно писмо на Йоахим, че Клара има инсулт. Брамс отговоря философски, че този край ще е естествен, но че името й ще остане. Колко силна е била връзката на Брамс към Клара става ясно след като той получава телеграма, че Клара е починала във Франкфурт, където ще бъде прощаването с нея, но погребението ще бъде в Бон, където преди 40 години е погребан Шуман. Брамс взема погрешен влак и след корекция на пътуането си пристига във Франкфурт, но със закъснение. От там взема друг влак за Бон. Пристига и там късно, но хвърля шепа пръст върху гроба й. Така става и с погребението на майка му, когато вместо да я види за последен път – отново закъснява -  той вижда купчина пръст, под която е останало детството му....

  След денонощията по влаковете, Брамс се прибира във Виена, но е съвсем различен. Той е видимо остарял, отслабнал, с жълт цвят на кожата. Прегледът на лекар установява рак на черния му дроб, болестта, от която е почанал баща му. Брамс се опитва да се разхожда както преди, но няма сили, застоява се в къщи. Пише Четири строги напева, което си е химн на смъртта. Не след дълго той не може да стане от леглото, иска дъсчица за маса, върху която пише 11 хорала за орган. Последният е на тема от хорал на Бах, „О, свят, напускам те!” Бах пише хорал „Пред Твоя трон”.

   Брамс няма роднини във Виена, близките му вече са починали. Изпращат го виенчани, на които той е любимец.  Но не на всички, защото вече се е появил Щраус, който пише музика за народа /б. м. чалга/, а не учена музика.

   Първата приятелка на Брамс се нарича Агате, която пее разкошно, гласът й има интонация на виола, но е и много умна. Брамс е на 20 години и иска да се ожени за нея. Тя му отказва, изтъквайки следите мотиви:

  „Брамс не трябва да принадлежи на никого изцяло. Той трябва да измине жизения си път без жена и деца, за да предаде на всички хора богатството на своето сърце, своя дух и своето изкуство”.

   Ще приложа още едно пророческо изказване за Брамс.

   Брамс е на 20 години и гостува на сем. Шуман, представяйки своите три сонати.

   Шуман казва на Клара:

   - Най-после да чуем истинска музика. Този ще напише симфониите на своето време!

 

  Допълнение:

  Попаднах на страхотна статия за Брамс, Навстречу концу. Ще я копирам в блога си след като я сканирам и прехвърля на външна памет. Към нея нищо не може да се прибави, нищо не може да се промени.

   Ще приложа линк с вариации на Бетховен, в съвсем кратката тема на които има по-голяма мощ отколкото в ракетите на Путин. Това важи само за музикантите, разбира се.

  

     

 

  







Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - https://www. youtube/watch?v...
30.03.2020 21:41
https://www.youtube/watch?v=UoWXRlw9vBA
цитирай
2. wonder - http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/02/14/330-godini-iohan-sebastian-bah.1338399
30.03.2020 21:52
Беше ми много интересно. Обаче е дълго за едноактно четене. Разделяй ги на 3 части и ще може да се чете с лекота.
Най-много за Бах научих през годините от теб. Помня, че през 2015 г. ти написа поне 10 постинга за Бах.
Бетовен знаеш, че ми е в топ 1.
Благодаря за удоволствието да прочета, макар и тъжен, постинг за края на гениите.

PS За обичащите Бах - линка горе в заглавието.
цитирай
3. rosiela - Коста,
30.03.2020 22:04
поздравления за този невероятен разказ!
цитирай
4. planinitenabulgaria - На обичащите музиката - независимо Творци или хора -
31.03.2020 14:51
пожелавам още по-голямо присъствие на музиката в живота им. Един поздрав с любимия ми Прелюд и фуга от Бах:

https://www.youtube/watch?v=nJZ_DHdG27Q
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150915
Постинги: 4533
Коментари: 10748
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031