Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2017 10:34 - „Борбата е безмилостно жестока“
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6300 Коментари: 6 Гласове:
-9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Няма друга важна битка, само една е – тази вътре в мен. Металика в последния си човешки албум от 91 също я споменават – Struggle within. Целият текст на песента е интересен – за лицемерието ни, за ада, който сами си причиняваме. И тая битка със собствената кривина, личната и неотменима лукавост и хитрост е така кървава и мръсна, че не може да бъде сравнявана с никакви други побоища от миналото, когато участвах в битки един срещу един, по мъжки. Биехме се без подлости, ножове, боксове. Но тук вътре в сърцето правила няма и всички хватки са позволени. Настава касапница.

По-късно, когато изгледах „Боен клуб“ с излизането му още през 99, пак ми се дощя да се посбия с някого за спорта, за адреналина, за да усетя колко сме се отдалечили от честността, но по това време вече бях почнал да проумявам кой е най-големият ми неприятел и с кого само си струва да се бия. Его. Всеки друг противник може да ти бъде само извинение, че не ти стиска да започнеш истинския бой. Всичко друго е губене на време и удължаване на агонията.

Припомням няколко филмови и музикални образа от 90-те, защото това беше последната мъжка епоха, в която противникът имаше лице. Постепенно то обаче почна да изчезва.

Какви са техническите средства за водене на войната с егото? Когато наведа глава, когато прочета покайна молитва, но не само с устата си, аз насочвам срещу това гадно човеченце едно РПГ, базука, оръдие и го разгромявам. То става на парчета, пръска се на малки късчета и се разпилява. И тогава усещам мир. Тогава ми олеква, братлета. Поемам си въздух. Но слаба човешка природа, немощ, разсеяност, двоедушие ме превземат милиметър по милиметър неусетно отново. Домързява ме най-прозаично и досадно, спирам да стоя нащрек, да внимавам, да пребивавам в покаяние. Паметта ми е къса и забравям колко е била жестока последната битка. И се отпускам, като дроб на ченгел. Душевните ми мускули атрофират.

А в това време врагът…

А в това време парченцата от егото ми се затоплят, стопяват и тръгват едно към друго, сливат се, събират се в едно като оня течния терминатор, дето се биеше с батко Арни. Когато се съединят, те бавно и полека почват да се изправят със страшна сила. Отново.

Моето собствено прогнило горделиво и изпълнено със страсти его се възвисява, мощно издига снага над мен и ме закрива със сянката си като тежък златен телец. Няколко тона

Няма оправия с него… Изричам молитви, бия се и в този миг, не спирам да го удрям, но съм допуснал да стане толкова силно, че поражението ми става ясно още преди да се осъществи на дело.

За тези, които успеят да утрепят егото си, казват, че са се простили с вехтия си човек.

Ето тук някъде е заровена тайната. Някъде в тая секунда, когато вехтият е победен, когато е слаб, а новият не спира да се кае и не му дава никакви шансове да се изправи. Голямо изкуство е това и се иска постоянно внимание, постоянно и непрекъснато „вонмем“. Не го умея това, нямам още дори ефрейторски нашивки, обикновен редник от пехотата, който често заспива на пост. Как става това? С пост и молитва. А после? А преди това? След боя си толкова объркан, че не знаеш къде е горе и къде долу, пълна загуба на ориентация. Кое е добро и кое зло…

Чет нямат вече разказите ми за тази война. Да не помислите, че съм успял в нещо? По-зле е от преди. Боят стигна до Сталинградската битка и „ни шагу назад“, такава заповед издаде умът ми. Сърцето ми го подкрепи, братлета. Нито стъпка назад. И това е само красива метафора, написано върху листа, но иначе действителността е жалка. Егото ми вкарва такива крошета и ъперкъти, че ставам неадекватен. Събирам си ги после като клошар, оттук парцалче, оттам парченце, съшивам отново надве-натри дрипата си, щото не съм терминатор като оня. Един дрипльо съм, целият на кръпки, който само си мечтае да бъде Христов. Знам, че ви звуча вече маниакално, но е така реално… Така болезнено след поредната престрелка, както не е било никога досега. Крах.

Лакомията не знае граници.

Дай още по едно. Това е изречението на смъртта. И след него си чао. Дай още по едно. И всичко изчезва. Малко по-късно вече и от едно нямаш нужда, егото ти те е пленило. Предаваш се доброволно в косматите му лапи.

Кое е добро? Кое е зло? Няма отговор на тези въпроси извън Христос. Никакво добро не може да има извън Него. И само след такава голяма война това може да бъде осъзнато, осмислено и усетено с всяка частичка на ума и сърцето, тези две неразделни части на едното цяло, което сутрин се страхувам да погледна в огледалото.
Автор:
Николай Фенерски




Гласувай:
4



1. sseasonofthewitch - И аз да кажа, че си Божествен и Велик. ...
26.05.2017 17:45
И аз да кажа,че си Божествен и Велик.Ами по-велик поет няма да се роди,нито пък е раждан от майка! :)))
цитирай
2. krumbelosvet - Ами ако
27.05.2017 09:22
Ами ако, излекуван от его и т.н., някой те нападне с нож или HARP, кво прайваш? Вътрешните победи не отменят външните битки, освен ако живееш в страна, която е достатъчно силна (и умна), за да те защитава отвън. Но с помощта на рок-дрог-хипи-HIV културата, силата на държавата започва да се клатушка и иска все повече ВОЕННИ РАЗХОДИ. И ето, САЩ харчат за война колкото ЦЕЛИЯ ОСТАНАЛ СВЯТ ЗАЕДНО.
цитирай
3. lubovakoniamash - Привет lightsaber123
12.06.2017 15:34
lightsaber123 написа:
Човек без его би бил тотално безволев. Егото е двигателят да правим изобщо нещо - извира директно от Аза на човек. Не го разбирам това. Ако нямаш его - защо се пънеш да правиш каквото и да е?! Стоиш си и си вегетираш. Когато се бориш с нещо му придаваш специално значение и то става по-силно. Няма човек без его. Дори и твоят христос - все пак се развърта с лин-а на пазара пред синагогата нали. Какво го подтиква?


Мисля да ти отговоря С ДУМИ НА АВТОРА: "Кое е добро? Кое е зло? Няма отговор на тези въпроси извън Христос. Никакво добро не може да има извън Него"
поздрави,
ДОРА
цитирай
4. lubovakoniamash - Привет lightsaber123
13.06.2017 11:49
питаш ме:"Как ще изглежда един човек без его според теб?"
отговор: Ще изглежда супер!
Пробвай и ще се увериш в думите ми.
поздрави,
Дора
цитирай
5. lubovakoniamash - Напротив....
14.06.2017 11:43
lightsaber123 написа:
Съвсем повърхностно... не така :-)

...изобщо не е повърхностно а с малко думи е достатъчно обстоятелствено и отправено към теб ПРОСТО ОПИТАЙ и после сподели тук.
поздрави,
цитирай
6. lubovakoniamash - Ето нещо по обстоойно по темата lightsaber123 за егото....
14.06.2017 17:48
Ти си имаш за началник себе си, твоето его е станал твой началник, той е много страшен тиранин, много е силен натискът на твоето его. Ти оставяш Бога, егото идва и се угнетяваш изключително много, непоносимо е, защото Бог е толкова смирен, че не иска нищо от тебе, а само едно – да те направи щастлив. Но твоето его иска да те измъчи, да те унищожи, да те потисне, да те обремени – с какво? С проблеми, зависимости, болести, мъки, помисли, идеи, фантазии, претенции, инат, похоти. Погледни какъв ставаш с егото. Оставяш Бога и егото те обгръща и казваш – нито Бог, нито началници ми трябват . А си се изпълнил със сто началника. Твои началници са станали цигарите, нервите, телевизията, пиенето, пиянството.
това е на кратко..приятелююю,
поздрави,
Дора
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 655063
Постинги: 771
Коментари: 1086
Гласове: 1302
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031