За пръв път името Ахасфер се появява в една немска версия на легендата, записана през 1602 г. под името “Кратко описание и разказ за един евреин на име Ахасфер”. От първото си писмено споменаване насам образът на Вечния евреин е бил герой на множество литературни и художествени творби с по-голяма или по-малка стойност, включително до откровено антисемитски интерпретации на легендата, използвани за нацистка пропаганда.

Рудолф Щайнер няколко пъти говори публично за съществото Ахасфер, разглеждайки го от различни ъгли. Така например в лекцията от 15.5.1907 (СС 104a) същността на Ахасфер е обяснена във връзка с наличието на изоставащи от еволюцията раси:

“Една прекрасна легенда ни разказва за развитието на душата. Душата се намира в различна линия на развитие спрямо човешкото тяло. Разликата между развитието на душите и расите можете да си изясните, ако погледнете към миналото. Душите много пъти са били въплътени в атлантската раса. Вие всички някога сте били в Атлантида. Душите са се издигнали, а човешките тела, които са останали на едно място, са раси в упадък, намиращи се в низходящо развитие. Душите напускат телата на расите и се издигат в по-висши раси. Човешките тела, обременени от злото, не съдържат в себе си душите, които се стремят да се издигнат до по-висше състояние. Душите, преживяващи развитие и издигащи се над нивото си, ще си изработят нови, различно организирани тела в шестата коренна раса. Но има и нещо, което в християнската езотерика се нарича “сливане на човека с неговата раса”. Ако имате пред себе си човек, който си казва: “Аз искам да се издигна до нещо повече от това, което мога да постигна днес!” и друг човек, заявяващ: “Аз ще остана да живея в това, което днес ме обгръща!”, то между тях двамата има огромна разлика. Тези, които не се стремят към нещо повече от съвременната конфигурация, се сливат с расата, те ще бъдат обречени да продължат да съществуват в телата на изостаналите раси. Ако погледнем към великите водители на човечеството, които са негови първопроходци, ще видим как те ни показват пътя, по който да излезем от расовото развитие, за да обитаваме в бъдеще по-съвършени тела. Фактът, че човек може и да си каже: “Аз искам да остана на едно място!”, намира израз в легендата, която съществува от дълго време и има най-различни обяснения, но може да бъде осветлена от теософията1. Погледнете първопроходеца, когото наричаме Христос Исус, сочещ ни към момента, когато говори за преодоляването на смъртта. Ако видите на пътя една човешка душа, която не иска да знае нищо за това, какво ще направи тя? Тя трябва отново и отново да се ражда в същата раса, защото е отхвърлила съвета, даден от Спасителя. Този трагизъм се изразява в легендата за Вечния евреин Ахасфер, който си е създал такава съдба, защото се е отрекъл от Спасителя.”

В лекцията от 30. март 1914 (СС 152) Щайнер разглежда възникването на легендата за Ахасфер във връзка със зазоряването на епохата на съзнателната душа и това, че хората вече са започвали да се съмняват в истинността на библейските разкази за Христос: 

“... през ХVI и XVII век, когато съществувала опасност да се загуби връзката с Христовия импулс, се разпространило следното настроение: “Защо да вярваме, че Христос е живял?” И тогава едновременно на най-различни места се случило едно и също нещо. В почти всички области на Европа сякаш бродела по села и градове не същата, а винаги с различен физически облик човешка личност. Разпространило се мнението, че тази личност, която се появявала винаги по особен начин, била Ахасфер, Вечния евреин, който се скитапо света, откакто отблъснал Христос. Разнесла се вестта, че за човек, видял с очите си Христос, който можел да каже, че Той наистина е живял. На разни места тази личност минавала през селата и в покъртително състояние, със съвсем старомодни дрехи, участвала в църковните служби и свидетелствала за събитието. Епископи и абати я канели на обеди, вечери и специални празници. Тази личност винаги разказвала следното: “Аз мога да укрепя съзнанието ви, че Христос е вървял по Земята, защото Той мина покрай мен и понеже аз се отнесох с Него по такъв начин, съм принуден сега да се скитам по света.”

В друга лекция от 24.3.1922 (СС 211) Ахасфер е разгледан като противоположност на Христос:

“Като говорим за Христос, ние говорим за едно мирово същество, за което трябва да кажем, че то е Богът, станал човек. Каква би била неговата противоположност? Неговата противоположност би била човек, станал Бог. Той няма нужда да е абсолютно добър бог. Както Христос е слязъл в човешкия свят и е приел смъртта, тоест най-напред е приел човешкото тяло, за да участва в съдбата на хората, така ние биваме отвеждани към противоположния полюс - към човека, освободил се от смъртта, от условията на човешкото тяло и станал бог в земните условия. Той би престанал да бъде смъртен, но би скитал по Земята. Ала не в същите условия като обикновен простосмъртен, който минава от раждане към смърт и от смърт към ново раждане, а като човек, станал на Земята неправомерно бог. Както Христос е бог, правомерно станал човек, така трябва като негов контрапункт да потърсим един човек, станал неправомерно бог, който не броди като простосмъртен, а е приел божествената природа по неправомерен начин... В лицето на Ахасфер имаме противоположност на Христос Исус. Това е дълбокото значение на легендата за Ахасфер, която разказва за нещо, за което трябва да се говори, защото то е реалност - за едно същество, което броди по Земята. Този Ахасфер съществува и минава от един народ към друг. Той например не допуска да отмре еврейската вяра. Има го този образ на неправомерно станалият бог Ахасфер. Ако иска да се запознае с истинската история, човек има всички основания да обърне внимание на такива съставки от нея, да види как от свръхсетивните светове се намесват долу в сетивния свят различни сили и същества, как Христос е дошъл оттам в сетивния свят, но как и от сетивния свят нещо се намесва горе в свръхсетивните светове, как в Ахасфер трябва да виждаме една реална мирова сила, едно мирово същество. Съзнанието за скитащия Ахасфер, който естествено не може да се види с физическите очи, а само при наличие на ясновидство, винаги е присъствало. И легендите, които разказват за него, имат една добра, обективна основа... Тези неща спадат към мировите тайни, които трябва да се разкрият в наше време, когато много тайни биват  разбулвани.”

От думите на Щайнер става ясно, че героят на легендата за Вечния евреин е свръхсетивно същество, изявяващо се като неправомерен дух-водач на еврейството. Той например работи за поддържането и днес сред ултраортодоксалните евреи на строгите предхристиянските правила и ритуали, които са били оправдани, докато се създаде подходящо тяло за въплъщаването на Христос, но след Мистерията на Голгота са загубили напълно смисъла си. Въпреки това обаче някои равини все още очакват идването на Месията.

Сред евреите е имало обаче (а има и днес) забележителни фигури, като бившия главен равин на България и Централната синагога в София Даниел Цион. Той е преживял свръхсетивна среща с етерния Христос и е беседвал многократно с Неговия оповестител Учителя Беинса Дуно. След изселването си в Израел Даниел Цион е започнал и там да проповядва за Христос като равин на Яфа и ако се съди по крайно враждебното отношение, което е получил от местните равини, те са били под силното влияние на неправомерния си водач Ахасфер.

Според различни указания, дадени в писма и спомени на очевидци за проведени разговори, Рудолф Щайнер изглежда се е занимавал повече със съдбата на еврейството, отколкото е изнесъл по време на лекциите си. Например австриецът от еврейски произход Роберт Лисау от Виена, който заедно с брат си и цялото си семейство става антропософ (синът му Рудолф Лисау също е известен антропософ) е разговарял с Щайнер през 1911 г. след цикъла “Окултна история”. Той е запомнил буквално следните думи на Щайнер: “Евреите един ден пак ще получат мисия по отношение на Христос”. 

Тази мисия Лудвиг Тийбен формулира по следния начин, пишейки по повод на Ахасфер като “наставник на еврейството след идването на Христос: “... това да се превърне той (Ахасфер) от мрачна, прегърбена фигура в същество от светлина, което с радост служи на Христос, е мисията на съвременното и бъдещото еврейство” (“Загадката на еврейството”, Базел, 2018). Дали днешното еврейство по света и в Израел има съзнание за тази мисия и как ще я изпълни?

1 Лекцията е изнесена преди отделянето на немската секция начело с Щайнер от  Теософското общество.