Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2012 19:45 - Български имена на селища, местности и водоеми в Иран!?
Автор: profesionalist Категория: История   
Прочетен: 16531 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 24.02.2014 21:06


Annali, v.15, 2-4, pp.104-115(2008) Посвещава се на паметта на Мария Мутафова   Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран. Я. Шопов1, Л. Цанков1, Т. Ялъмов1 
М. Мутафова1
Х. Азади2, Г. Хнканосян1   1Институт по древни цивилизации http://designbg.com/1/about.html YYShopov@Yahoo.com   2Иранско посолство в България   Резюме Издирени са 781 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)). Изследвана е морфологията на тези древно- български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними образувани от същите основи със суфиксите с които се образуват топонимите в България. Така са установени 216 различни древно- български етнонима в Иран, които съвпадат с теоретичните (синтетичните) български топоними. 68 от тях се срещат в България, Велики Булгар или Волжска България.             Намерени са много топоними в Иран, които съвпадат с имената на основните градове и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара и т.н.). Някой от тях се повтарят в 43 топонима в Иран. Изследването на тяхното значение на фарси доведе до разгадаване на значението на имената на някой от тях, което е било загадка до днес.

Повече виж тук:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._
  Материал и методика: Настоящето изследване почива на обработката на имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) в Иран съдържащи се в географската информационна система (GIS). Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място носещо това име (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). Затова историческата наука използва характерните за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район (Българите. Атлас, 2001). Особено висока степен на достоверност дават етнонимите (топоними и хидроними формирани от етническите имена на даден народ и неговите клонове и родове). Те дават информация дори за структурата на държавата. Затова ние разработихме един нов метод за възстановяване на родовата структурата на древни държави на базата на нанасяне на етнонимите на географска карта. Идентифицирането на такива топоними в Иран представлява голям интерес за българската историческа наука. Историческите предпоставки за наличието на такива топоними в Иран и техния произход са отразени от Шопов, (под печат). Българските етноними са топоними формирани от етническите имена на българите, техните клонове (Кутигури (Кутригури), Утигури (Утригури, Утии), Оногури (Оногундури), Ургури, Кучи- Булгар, Купи- Булгар, Котраги) и династични родове (Дуло).   Лингвинистични бележки: Степента на сродство на прабългарския език с източно- иранските, западно- иранските и индо-иранските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията е най-висока с източно- иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания, показват висока степен на корелация между източно- иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др.(2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по- голямо отколкото турското влияние върху българския език. Причина за това е исторически документираната (Симидов, 1900) традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.). Например Филип Тотю е станал хайдутин защото турци отвлекли за жена любимата му братовчедка. Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Българите от малките селища са пазили ревностно езиковата си чистота за да се предпазят от асимилация от турците (Симидов, 1900). Следователно етимологията на много думи смятани за турски трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установеният с генетичен анализ източно- ирански произход на българите (Димитров, 2002). Например широко разпространена е заблудата, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език чорбаджи значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основния християнски народ в османската империя. Следователно чорбаджи е българизъм в турския език.             От Велики Булгар знаем, че древните български държави не са били хомогенни, а са се състояли от различни пространствено обособени клонове на българите - кутигури (Кутригури), Утигури (Утригури), Котраги, Кучи Булгар, Дучи Булгар и Оногури (История на България, 1981). Особено място в държавата е заемал династичният род Дуло. Предполага се, че имената на клоновете идват от имената на реките на които живеят, но обратното е по-вероятно. В действителност топоними образувани от тези родови имена се срещат на много места в Евразия (Шопов, 2003). Известно е, че Кутигури и Кутригури са синоними, без да е ясна причината за това. Внимателния лингвинистичен анализ показа, че първото име идва от кутта (индо- арийска форма на думата куче) а второто от кутре (кученце). Даже имената на 4 от тези клонове идват от производни на куче (табл. 1). Това може да е свързано с заслуги за опитомяване на кучето (най- рано опитоменото животно) или с вяра в бог- куче. В действителност кучето е било свещено животно при древните българи. Значението на имената на останалите клонове е неустановено.   Таблица 1. Имена на български клонове (племена) произлизащи от различни форми на думата куче
Български клон (племе) корен (български) индо-ирански (хинди**) корен- българско значение
Кучи Булгар куче, кучи(кучешки)  
Кутигури кут_че* кутта (кут_та)-    куче (от кут_че)
Кутригури кутре кутра (кут_ра)-   кутре (кут_ре)
Котраги кутре кутра (кут_ра)-   кутре (кут_ре) (в топонимите у преминава свободно в о)
Кутии кут_че кутта (кут_та)-    куче (от кут_че) кутия (кут_ийа)- кучка (от кут_чка) кутия (кут_ийа)- жена като кучка
  * долната черта_ тук употребяваме за отделяне на суфикса, но думата се чете слято ** Карманный хинди- русский словаръ. (1958)   Исторически бележки: Основните клонове на българите са Кутигурите (Кутригурите) и Утригури (Утригурите). Според Херодот народа Утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- Утигурите е Утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множествено число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- Кутигури да се е наричал “Кутии”  Шопов (2002а) . Още повече, че значението на думата кутии е същото като това на Кучи- Булгар и Кутигури. В действителност народа Кутии е населявал обширни територии от планината Загрос и Иранското плато (на територията на днешен Иран) още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная История, 1955;Авдиев В.И., 1948). Степента на родство на древните българи с персите е оценена отШопов (2002г). Разкопките в Плиска и Мадара показват, че (пра)българските капища имат конструкция на зороастрийски храмове, а българските имена и митология сочат за зороастрийски религиозни ритуали (Шопов, 2002 б) при българите през езическия период. Такива са нестинарските танци и др. сега.

Повече виж тук: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._  
Бележки към таблица 3: - Топонимите образувани от владетелски имена (царе, ханове, канове, банове (областни управители)) са удебелени - хидронимите често са много древни (особено тези на второстепенни водоизточници). Те са итализирани в таблицата - българската основа на съставни думи е подчертана - Синтетичните български топоними са теоретични топоними, образувани от основа българско родово име и суфикс който образува топоними в България с основа българска дума, както е отразено в примерите в последната графа. 68 от тях се срещат в България, Велики Булгар или Волжска България. - Персийски думи, които често са част от топонима и го поясняват са: kuh- планина, връх chal- чал (вододел, хребет) abad- селище, град khan- хан (владетел) sar- глава, включително държавен глава, т.е. цар ban- (областен управител, владетел)     Изписването на топонимите от България и Иран е дадено с латински букви по начина по който е направено в географската информационна система (GIS) * В топонимите в Иран буквите O и U са свободно заменяеми, т.е името на един и същи град се изговаря и изписва от различни хора с O вместо с U и обратното. Така Dulo= Dolo и т.н. **Dulat значи Правителство на персийски. Следователно, Dulatabad значи правителствено селище. Родът Дуло (от името на който се образува думата dulat със санскритският суфикс -at) е правителственият (династичният) род при българите! Следователно името на рода Дуло означава наследствен член на правителството (висш аристократ). ***В топонимите в Иран буквите K и G са свободно заменяеми в топоними започващи с Ku и Gu защото в акадската писменост (която са употребявали кутите) те са били означавани с един и същи знак. Така Gutiru= Kutiru и т.н. ®- Със символа ® са отбелязани топонимите в Иран, които се срещат и в Русия на територията на бившите Велики Булгар и Волжска България. С ~® са отбелязани топонимите в Иран, които са основа на името на топоними срещащи се в Русия U- Със символа U са отбелязани топонимите в Иран, които се срещат и в Украйна на територията на бившия Велики Булгар. С ~U са отбелязани топонимите в Иран, които са основа на името на топоними срещащи се в Украйна на територията на бившия Велики Булгар   Резултати и обсъждане: Изследването на значението на фарси на имената на български градове, които се срещат и в Иран доведе до разгадаване на значението на някой от тях (табл. 2), което е било загадка до днес. Например думата Мадар има значение майка (като английското mother), но също и светилище, ос на света (Персидско-русский словарь, 1983). Именно последното значение вероятно е значението и на топонима Мадара в България, т.к. селището Мадара е разположено до голямо светилище построено от българите след завземането на териториите отвъд Дунав (Шопов, 2003). Значението на името на гр. Батак в България е мочур (Миков, 1943) и идва от Батаклък- мочурище (Български етимологичен речник, 1971), което може да произлиза от персийското Батлак- мочур. Мусалла" значи разцепен, а Мусаллат- доминиращ на персийски и двете са верни за връх Мусала. Името на известния връх Джангал в Пирин е изключително популярно в Иран. То дава 43 имена на селища и местности в Иран, тъй като значи гора, горист на персийски. Връх Джангал в Пирин в действителност е горист, но това не попречи на правителството на Т. Живков да обяви името му за турско и да го смени във връзка с “Възродителния процес”. Сходната турска дума cingar (шум, врява, джангър) не е логична за образуване на име на връх. Вероятно това е причината, че комисията по де-туркизацията на имената на градове и местности в България към Народното събрание (Миков, 1943) не е счела името Джангал за турско и го е оставила. Крайно наложителното възстановяване на многобройните потурчени (безогледно сменени) от “Възродителния процес” древно- български имена на местности е задача от компетенцията на Президента на република България, но такава инициатива не се подема от президентската институция. Персийските значения които могат да образуват топоними са удебелени в табл. 2. Много от тях обясняват значението на аналогичните български топоними, което е изгубено у нас в резултат на безогледната “де-туркизация”, която е заличила от езика ни много древно- български думи. В други случаи образуването на топоним от персийското значение на думата е малко вероятно. Например Арда на персийски значи маг, брашно; Варна- добър, пшеница; Голак значи касичка на фарси (българския топоним Голак идва от Гол връх или местност (Миков, 1943)), а Бани значи строител, източник (Steingass, 1892). Името Бани обаче е изключително популярно в Иран- то дава 52 топонима от които 7 са имена на местности, а 3 на хидроними. Не е възможно да има строител или източник на връх или река. В България има 47 топонима производни на бани, баня. Затова е доста вероятно поне част от тези топоними в Иран да са образувани от нашето значение на думата- баня. Образуването на топоним от думи с такива значения е твърде малко вероятно, затова тези значения са отбелязани с знак (-) в табл. 2. Повечето от посочените топоними (отбелязани с знак “-“ в графата значение на фарси (персийски) в табл. 2), обаче са думи, които не се срещат в персийския език (Steingass, 1892). Това показва, че те са оставени в Иран от друг народ, който е напуснал страната. Предвид многобройните исторически и археологически следи от древните българи в Иран (Шопов, под печат) най- вероятно е този народ да са били именно древните българи. В Иран се срещат общо 781 български етноними, някой от които многократно (до 12 пъти). Общо 216 различни имена на местности, градове и реки в Иран се образуват като тези в България (табл.3).             Анализът на древно- българските етноними в Иран (табл.3) показва трайно присъствие на древните българи на територията на Иран в древността. Лингвинистичният анализ на топонимите обаче не може да даде точни сведения за периода в който е имало българско присъствие в Иран. За това са необходими допълнителни исторически изследвания. Задачата е усложнена, т.к. са установени няколко периода на българско присъствие в района (Шопов, под печат).             Топонимите представени в таблица 3 са преминали тройна експертиза за интерференции с персийски думи, които могат да образуват топоними. Всички топоними, които биха могли да се формират от такива думи (с изключение на Dulat) са отстранени от списъка в таблицата.             Много от етнонимите посочени в таблица 3 се срещат и в Русия на територията на бившите Велики Булгар и Волжска България. Това показва, че те са носени от древните българи и трасират местата където те са живели в обширен интервал от време. Много от тези етноними се срещат и в Пакистан и Индия (Шопов и др., под печат). Наличие на български етноними в Индия хвърля светлина по въпроса кой е носителят на йогически практики на територията на България отразени в енеолитни статуетки на медитиращи йоги с изобразено трето око и енергийни линии излизащи от него от IV- тото хилядолетие пр. Хр. намерени в България (Ilinkina, 1994). Задълбочените изследвания в тази област започват тепърва. По време на неолита и енеолита части от територията на България са обитавани от индо- европейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). Именно източните иранци са мигрирали от тук до Индия през Иран. Акадците (чиито език са ползвали кутите в надписите си Авдиев, 1948)) са имали един и същи писмен знак за звуците “ку” и “гу” (Laessoe, 1963). Затова кутите са известни още като гути или гутеи и топонимите формирани от основите “кут” и “гут” имат еквивалентно значение. Думата Куче не се среща в персийския език. Дори не се среща суфикса –че с който е образувана думата, обаче още се срещат топоними в Иран които са образувани от куче. Едва на 10 км. от едно от основните селища на кутите- Годин тепе сега се намира град Куче (Иран, 1976).   Изводи:             Намирането на необичайно големи количества български топоними, хидроними и етноними в Иран показва, че там е имало поне една древна българска държава. Количеството на намерените древно- български топоними в Иран многократно превишава броя на всички известни до сега градове на древните българи (Българите. Атлас, 2001) от преди разпадането на Кубратовата България. Това налага задълбочени изследвания на историческите сведения и наличните археологически находки в Иран за определяне на границите и датиране на тази държава (държави). Такова изследване би било от изключително значение за най- древната българска история. Благодарности Настоящето изследване е в рамките на договор 721/1997 на Националния съвет за научни изследвания при министерството на Образованието и науката.   Ползвана литература:  Авдиев В.И. (1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.  Българите. Атлас (2001) Колектив. Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София, 280 с.  Български етимологичен речник (1971), т.1, А- З, Издателство на БАН, София, 679 с.  Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222, 530-1, 594  Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.6.  Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.26  Ilinkina V. (1994) Code knowledge on clay figures of prehistoric age in Bulgaria.- VI-th World Congress of Scientific Acupuncture in the Framework of Modern Medicine. ICMART’94, Istambul, 2- 5 Jume 1994 (ed. by M. Abut), p. 56  Иран (1976)  Справочная карта 1: 2 500 000. Главное управление геодезии и картографии СССР, Москва.  История на България (1981), т.2, Първа българска държава. Изд. на БАН, 505 с.  Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с.  Laessoe, Jorgen (1963) People of Ancient Assyria Translated from the Danish by F. S. Leigh- Browne- Assyrian International News Agency. Books Online. www.aina.org  Миков В. (1943) Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. Наука и знание, София, 316 с.  Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София.  Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12.  Персидско- русский словарь (1983) Москва, 60 000 думи.  Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с.  Турецко- руский словарь (1945) 40 000 слов (под ред. В.А.Гордлевски). IIизд., ОГИЗ, Москва,704 с.  Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с.  Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15.  Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183  Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. http://tribal.abv.bg/shopov/tradicia.htm
 Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html
 Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието ивърху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8. http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm  Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30.  http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc  Шопов Я. Й. (2002г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.24-5. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html  Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, под печат.  Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”.  Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (под печат)  Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран.- Доклади на юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”.  Steingass F.J. (1892) Comprehensive Persian- English Dictionary. http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/steingass/

Сходни статии: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297685/Potential_and_Limitations_of_the_Archaeo-_geophysical_Techniques-_Golyamata_Kosmatka_In_honour_of_Dr.George_Kitov_Yavor_Y._Shopov_in_Along_the_Path_of_the_Past_-_Jubilee_book_in_honour_of_65-th_anniversary_of_Dr.George_Kitov._Edited_by_D.Dimitrova_IK_Aros_pp._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131478/POTENTIAL_AND_LIMITATIONS_OF_THE_ARCHAEO-GEOPHYSICAL_TECHNIQUES http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297674/_-_._-_._-_65-_-_._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/964542/The_first_paper_on_the_Noahs_Flood_in_the_Black_Sea_Basin http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131501/Noahs_Flood_and_the_Associated_Tremendous_Rainfall_as_a_Possible_Result_of_Collision_of_a_Big_Asteroid_with_the_Sun http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131526/The_Oldest_Written_Version_of_the_Flood_Story_and_its_Relevance_to_the_Migrations_of_the_Ancient_Bulgarians http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1301710/_-_._._._._._ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297007/_-_15_16_2002_._










Тагове:   парти,   траки,   Африка,   македония,   китай,   Монголия,   археология,   обичаи,   иран,   Акад,   казахстан,   Узбекистан,   Кавказ,   Ирак,   народ,   непал,   Ливан,   Генетика,   македонци,   Афганистан,   кюрди,   Осетия,   Махабхарата,   антропология,   Мала Азия,   Средна Азия,   Таджикистан,   хуни,   българи,   херодот,   санскрит,   Русия,   египтяни,   Европа,   Готи,   Балкани,   скити,   Турция,   гени,   Пакистан,   история,   дуло,   зороастризъм,   исторически,   албанци,   Индия,   гот,   баски,   генетични,   Кипър,   земеделци,   Сирия,   пакистанци,   келти,   персиа,   персийка,   арменци,   иракчани,   ДНК,   касти,   археологически,   Ирански,   Киргизстан,   палестинци,   Етиопия,   Близкият изток,   румънци,   потопа,   прабългари,   хазари,   Таркан,   арийци,   веди,   Шумер,   Волжска България,   Синди,   генетична,   Памир,   хиндуистки,   сармати,   Каспийско море,   кушанско царство,   хромозоми,   днк изследване,   персеполис,   сасаниди,   индуси,   генетичната,   митохондрии,   будистки,   Мидийци,   Велика Булгария,   балти,   Палеолит,   осетинци,   уйгури,   Сардинци,   индоевропейци,   Персимитология,   узбекистанец кушанско царство,


Гласувай:
6


Вълнообразно


1. shtaparov - Силата на "Анализа":
25.02.2012 13:21
Цитираните сходства не трябва да ни учудват,особено присъствието на Български названия в страните от Стария свят (най-вече в Евразия и Сев. Африка). Самите имена на Иран също са Български,понеже древно- Българският бог Дионис (Хромий,Загрей= Зангрей,Тандрей) в неговите четири лица завладява тези земи преди около 4000 години и налага в тях наш порядък,докато империята му се разпадне. Ето,вижте само имената на Иран:
1. Иран= Арин,Арян (Страна на Ариите,на Арите). Ариана (Аряна,Арина) е едно от старите имена на древна Тракия,значението е "Страна,населена от Ари". А названието Ари означава Ора (Хора),откъдето идва и названието Гури (Хури,Хора).
2. Персия= Берзия (Белзия,Белгия),т.е.- Страна на Белгите (Болгите,Бългите).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 326355
Постинги: 34
Коментари: 74
Гласове: 93
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031