Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2020 04:00 - Ерик Лидъл 1902 - 1945г.
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Британски мисионер и спортист Основно постижение: спечелва златен медал на олимпийските игри през 1924 г.   Ерик Лидъл е роден в Тяндзин, Китай, където неговите родители-шотландци са мисионери. Когато става на пет години, семейството се връща на Британските острови. Родителите му записват Лидъл и брат му в пансион в Лондон за деца на мисионери, след което се връщат в Китай. През 12-те години в пансиона той вижда майка си и баща си само три пъти, когато са в отпуск. През 1920 г. Лидъл започва да учи физика и математика в Единбургския университет. Той е много надарен атлет, играе ръгби и бяга. Но поради учебните си задължения решава да се насочи към един спорт. Избира бягането. Най-добрата му дисциплина е спринтът на 100 метра. На шампионатите в Лондон през 1923 г. той поставя рекорд в спринта на 100 метра. Никой не се съмнява, че може да спечели олимпийската титла в тази дисциплина. Той прави планове да участва в 100 метра индивидуално и 100-метровите щафети на Олимпийските игри в Париж през 1924 г. Но квалификациите за дисциплините се провеждат в неделя. Той пази неделята като ден на Господа и казва: “Няма да бягам.” В неделята по време на квалификациите за 100 метра той говори за християнската си вяра в една парижка църква. Проверява графика и вижда, че може да участва в бяганията на 200 и 400 метра. Той има необичаен стил на бягане. Бяга с глава назад и подскоци, като размахва ръце, а краката му са високо над земята. Когато го питат как ще види финала, Лидъл обяснява: “Господ ме води.” Неочакваио завършва трети в бягането на 200 метра, което му осигурява бронзов медал. Бягането на 400 метра обаче изглежда изгубена кауза. Той бива изтикан в най-външния коридор. Позицията му е най-далеч от стартовия пистолет. Подреждат конкурентите му зад него, за да не може да прецени позицията си по време на бягането, защото не може да ги вижда. Радиослушателите чуват коментатора на надбягването от Англия да казва: “Вече са на последната обиколка. Лидъл е начело! Той се отдалечава още повече! Какво надбягване!”   Ерик Лидъл 1902 - 1945 - британски мисионер и спортист  Той финишира с пет метра преднина, спечелва златен медал и поставя световен рекорд извоювайки си прозвището “Летящият шотландец”.   Историята за олимпийския рекорд на Ерик Лидъл е разказана във филма “Огнени колесници”. Той получава няколко награди “Оскар” на Академията за филмово изкуство, между които наградата за най-добър филм.   За Лидъл спечелването на олимпийски медал не е краят на историята, нито най-важното събитие в живота му. На следващата година той завършва Единбургския университет със специалности естествени науки и религия. Връща се в Китай като учител и мисионер. Вместо да стои в Тяидзин, той отива в отдалечено китайско село, за да разкаже за Исус. В Китай времената са опасни. Японските нашественици патрулират по пътищата и обвиняват Лидъл, че е шпионин. Китайските военни не проявяват особена търпимост към британските мисионери. Комунистическите бунтовници са проникнали в селските области. Когато някой го придружава, Ерик настоява да не носи оръжие. “Ако имаш пистолет в джоба си, ти ще разчиташ на него, а не на Бога.”    През 1832 г. той се оженва за Флорънс Макензи, дъщеря на канадски мисионер. През 1941 г. Лидъл решава, че в Китай е твърде опасно за съпругата и трите им дъщери. Те заминават за Канада, макар че Лидъл остава.   Ерик Лидъл 1902 - 1945 - британски мисионер и спортист  Две години по-късно японските войски окупират Тяидзин и арестуват чужденците. Лидъл заедно с 1500 души е изпратен с влак в лагер в Уейфанг. Целият лагер е с площ 140 на 180 метра. Много от другите мисионери не успяват да изпратят децата си у дома. Някои деца биват разделени от родителите си в продължение на четири години. Животът в лагера е тежък за тях, особено за тийнейджърите. Дори най-малкото неподчинение може да доведе до сурово наказание от страна на японците. Лидъл обаче успява да убеди японците да му позволят да се занимава със 70-те младежи и пазачите са съгласяват. Той наблюдава ежедневния им живот. За да ги предпази от неприятности, Лидъл започва да им преподава физика и математика, макар че не разполага с черна дъска и стая. Освен това служи на младежите в църквата в лагера.Децата го наричат “Чичо Ерик”. Той ги учи на любимия си химн:   “Успокой се, душо, моя”: Успокой се, душо моя, откъм теб е твоят Господ, с търпение ти кръста си на болка и тъга носи, На Него ти оставяй снабдяване и съд, във всякаква промяна Той верен ще остане. Успокой се, душо моя, небесният ти най-добър приятел към радостен завършек води те през трънени пътеки."    Лидъл играе на игри с малките деца и организира младежки спортни състезания с по-големите. Поправя хокейни стикове, като скъсва собствените си чаршафи. Дава обувките си за бягане на едно от момчетата. След две години, прекарани в лагера, всички са отслабнали и обгорели от слънцето. Макар че не се оплаква, става ясно, че Лидъл страда не просто от недохранване и от примитивните условия на живот. Той има силно главоболие. През 1945 г. припада и е отнесен в болницата на лагера. Няколко дни по-късно из лагера се разпространява вестта, че Ерик Лидъл е починал от мозъчен тумор на 43-годишна възраст. Малко преди да умре, около болницата обикаля ученически оркестър. Една от сестрите им изпраща бележка: Ерик Лидъл би искал да изсвирите неговата любима песен. Учениците вземат тон и започват:   Ерик Лидъл 1902 - 1945 - британски мисионер и спортист  “Успокой се, душо моя, откъм теб е твоят Господ...”   През 2008 китайските власти разкрили, че на Лидъл му е била дадена възможност да напусне лагера, но вместо това той отстъпил мястото си на бременна жена. Японските власти се договорили с британските, със съгласието на Чърчил, да се извърши размяна на затворници. Лидъл бил избран за тази размяна, защото бил известен атлет. Но той отстъпил мястото си на друг. Тази информация беше разкрита от китайското правителство и била изненадваща дори и за членовете на неговото семейство.    56 години след олимпиадата в Париж (1924), шотландецът Алън Уелс печели състезaнието на 100 метра спринт на олимпийските игри в Москва (1980). След победата го попитали дали е посветил участието си в състезанието на Харолд Ейбрахамс, последният състезател от Великобритания печелил 100-метровата дисциплина на Олимпийски игри (през 1924) и Уелс отговорил “Не, това беше за Ерик Лидъл.”  

Из книгата “101 велики личности и как те промениха света”, автор Джон Хъдсън Тайнър      

Източник: http://www.hristiqni.com/svidetelstva/1206-erik-lidal-1902-1945-britanski-misioner-i-sportist#ixzz2c8zzdj7B



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445644
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031