ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Нека да уточним понятието Хомосексуално поведение.

Под хомосексуалност се разбира насочеността на сексуалните желания към индивиди от съ-щия пол. При мъжете проявата на хомосексуализъм се нарича уранизъм и педерастия, а при жените - лесбийство, трибадия и сапфизъм.

Други синоними на хомосексуализма са хомофолия, хомоеротизъм, а сред по-артистичните кръгове се разпространява понятието контрастно сексуално чувство.

Хомосексуалният човек обича своя мъжки партньор като мъж, при което не е задължително да се стигне до сексуални действиия. В този слуай хомосексуалното поведение може да се огра-ничи до присъствието и съзерцанието на партньора. Другите прояви на хомосексуално поведе-ние от този кръг са съвместното мастурбиране, анално или орално сношение.

За истински хомосексуализъм се говори само тогава, когато телесните действия са продукт на хомосексуална душевност.

Във всички останали случаи, когато има упражняване на хомосексуални практики извън контекстта на хомосексуалната душевност, се говори за лъжлива или псевдохомосексуалност.

Наблюдават се интересни разлики в хомосексуалността при мъжете и жените. И те са в начи-на на живот на хомосексуалните двойки. При мъжете рядко се откриват устойчиви хомо-сексуални двойки. При тях партньорът бива сменян много често, понякога безразборно, което създава опасност от практикуването на небезопасен секс. Напротив хомосексуалните жени, т.е. лезбийките - са верни, чувствителни и уседнали. При тях сексуалните актове са на заден план, а на преден са чувствата и нежността, както и трайната духовна и интелектуална връзка.

Разпространеността на хомосексуалността не разполага с точни данни поради тъмния брой хомосексуалисти, който е много висок поради социалното отхвърляне, от една страна и от дру-га, поради това, че много хомосексуални мъже и лесбийки имат и хетеросексуални връзки.

Според насочеността на желанията си мъжете-хомосексуалисти се разпределят в четири групи:

* педофили - обичащи малки деца

* ефебофили, които се чувстват привличани от младежи

* андрофили, обичащи мъже между 20 и 50 години

* геронтофили, обичащи по-възрастни мъже и старци.

Ефебофилите и андрофилите съставят двете основни групи хомосексуалисти.

Лесбийките могат да бъдат представени по сходен начин:

* патенофилия и гинекофилия - главни групи

и

* корофилия и граофилия като странични групи, определяни от това дали е желано младо момиче, зряла жена, малко дете или пък стара жена.

Понякога се случва хомосексуален контакт да се извърши от хетересексуално устроен човек, но в състояние на опиянение. Случва се и обратното, когато в състояние на опиянение хомо-сексуалистта извършва хетеросексуален акт. В тези случай някои учени съзират подкрепата на възгледа им за изначалната бисексуалностна човека.

Подобно на зависимите от хероин, при хомосексуализма, особено при мъжете, поради честата и безразборна смяна на партняорите, се разпространява особено бързо заболяването на имунната слабост - СПИТ, тъй че то придобива особена значимост.

* Хомосексуалност по наклонност 

Говори се още за генуидна хомосексуалност. Тази форма е налице само когато при мъжкия пол има трайнаи решителна сексуална склонност към полово зрял мъжки партньор. Тази "съ-щинска" и етиологично неизяснена хомосексуалност се намира при около 4% от мъжете и около 2% при жените.

Тези хора имат хомосексуални фантазии при онанизъм и при сексуална възбудимост от лица от същия пол. Понякога тази склонност изпъква ясно едва в течение на живота. При мъжете по-често се намират необуздани форми с безразборни и постоянно сменящи се връзки. По-редки са трайните връзки, наподобяващи брак с един партняор. Тази група рядко бие на очи и заедно с насочеността на нагона остава неразпозната и за най-близките.

Всред хомосексуалните по склонност не се срещат по-често невротици и психопати, откол-кото сред хетеросексуалните; а също и перверзиите се по-редки.

Не са наблюдавани телостроежни или хормонални или хромозомни отклонения. Телосложе-нието, държанието по правило не отговарят на другия, противоположния пол.

Тези хора страдат само коствено поради социалното изолиране, преди всичко при остаряване, както и поради конфликти с партньорите (любовна мъка).

Честта е депресивността, а рискът от самоубийство е повишен.

* Потисната хомосексуалност

В тази група по-често се срещат бавно развиващи се лица, които се "възвръщат" към собствения пол.

Хетеросексуалното общуване им изглежда рисковано, чуждо и опасно; чести са хомосексуалните педофилни постъпки. Подобни хомосексуални лица са обект на психиа-тричната почощ и на съдебните органи.

* Хомосексуалност при развитието

Този вид хомосексуалност се среща в пубертета и до 22 годишна възраст, когато още липсват хетеросексуални свръзки. По правило той е преходен, широко разпространен и представлява само един епизод и никаква невротична аномалия. Почти 30% от подрастващите преминават през подобна фаза; решаващо за протичането й е съответната социална и семейна среда.

Масторбирането също би могло да се тълкува катообщуване със собственото тяло, но не и когато е придружено с хетеросексуалнифантазии.

* Псевдохомосексуалност

Този вид трябва строго да се отграничава от останалите видове хомосексуалност, защото това са хора, които се отдават пасивно на общуване с еднаквия пол, без всъщнос да се хомосексуал-ни. Тук на предно място стои печалбата - проституирането - докато нагонното задоволяване от-съства, или има незначително участие. Псевдохомосексуалните са често сменяните партньори на хомосексуалистите, които не рядко са изнудвани от тях и докарани дори до само-убийство.

Психотерапията на хомосексуалните по склонност не постига успех поради отсъствие на ис-тинско страдание, още повече, че не се търси промяна на нагона. Лекарят или психотерапевтът се търсят едва когато отклоняващото се сексуално поведение достигне невротични смущения или сблъсъци. Напърво място се лекуват придружанащата хомосексуалнастта симтоматика – де-прeсиите; като покрай това е добре да се постигне подобряване нагласата към собствената хомо-сексуалност. Хомосексуалността при развитието, поради своята преходност, по правило не изисква лекуване. А при хомосексуалността от потискане психотерапията може да бъде успешна когато е налице значително страдание. Псевдохомосексуалността е социален и юридически проблем, при който на лечебната намеса се пада подчинена роля.

Тук ще става въпрос за психоаналитичните и психодинамичните опити за обяснение и опасността от преносовата невроза.

Тези опити от части са противоречиви. При хомосексуалните често се откриват нарцистични фиксирания в най-рания етап от развитието на обектните отношения на детето.

Както на практика всяко малцинство, така и хомосексуалните предизвикват в "нормалните" страх, себенеувереност и агресия. Ако един психотерапевт не е наясно с тези чувства, както и чувства на неприязън и отхвърляне той не може да работи психотерапия с хомосексуални. Причината за враждебността често се корени в страха от собствени скрити хомосексуални склонности. И тогава хомосексуалният на психотерапия често става изкупителна жертва на агресия и фрустрация от страна на психотерапувта, защото дори и психотерапевтът не е освободен от такива механизмии. Поради това психотерапевтът трябва да бъде освободен от предрасъдъци и табута и да провери реакциите си -и противопреноса при хомосексуални пациенти, а това става само по пътя на собствена психоанализа и собствен опит както и работа с клиента под супервизия.